Добре, изчаках да стане и двадесет, за да ми бъде по-лесно да засека минутите. Нямам представа откъде да започна и какво да ви напиша. Идеята ми хрумна като експеримент, без никаква цел обаче. Мога да започна с това, какво сънувах например. Сънувах някаква жена, която ми обясняваше, че живота ми бил минал вече, защото съм станал на тридесет години, а не съм постигнал нищо. Малко се уплаших, тъй като все още не съм на тридесет, а пък ако бях на толкова положението, в което се намирам нямаше да ми се нрави много много. Доколкото си спомням й обясних да не се притеснява и да ме остави да се оправям както мога.
Дотук две минути. Усмихвам се. Пиша на обичайното място, когато реша да правя това. Обичам да го правя и гледам да съм максимално честен в излагането на историите си. Три минути. Сега осъзнавам, че пет минути са малко време за писане на текст. Ще бъдат достатъчни все пак. Не разбирам – четири минути. По-скоро гледам оставащото време отколкото да мисля какво още да ви разкажа. Определено съм притиснат от времето! Всички сме. Мисля да завърша така, защото и без това времето за писане свърши. Хубаво, че нашето все още не е.
No comments:
Post a Comment