Отначало Малката градинка не беше никак малка. Но откакто я знам, тя непрекъснато расте, променя се, но без да старее. Малката градинка или за по-кратко, Малката, се намира точно срещу Детската градина. Малката градинка приюти много от хората на Детската градина и ги направи Хората от Малката градинка.
Някои от Хората на Малката градинка живееха буквално в нея. Други от тях – много близо до нея. Трети, в последствие заживяха около нея. Имаше и такива, които само си мислеха, че се причисляват към Хората от Малката градинка, но всъщност не бяха такива. Имаше и такива, които бяха с Хората от Малката градинка, а в последствие вече не.
Малката градинка успя да вземе в скута си цяло едно Детство. Тя го гледаше в красивите, безгрижни и чисти детски очи, галеше го нежно по косата и същевременно леко, с усмивка, понасяше малкото разочарования, които Детството, трупайки собствения си опит, му поднасяше. Така Детството поднесе на Малката градинка пълна палитра от детски преживявания – запознанства и бъдещи силни приятелства, първи любовни трепвания, покровителстване на по-малките от квартала, боища и кавги, безброй мечти и бъдещи планове, малко клюки, концерт на Спайс гърлс плюс Шоу с колела, прескачащи горящи препятствия, събирания за игра на футбол, фунийки, ходене на дискотека или просто разходка в центъра на града. Малката градинка преживя много врява, смях, безсънни нощи, но също и тишината на неизразими емоции. Малката градинка има два свои сигнала, които никога няма да забрави. Тя стана свидетел на първите паркирани коли около нея, а понякога и в нея. Първите джиесеми и абитуриентски балове. През лятото плочките й често бяха засипвани с шлюпки от семките на „Вуйчо Ваньо”, така както падналите листа от дърветата я застилаха в края на всяка есен.
И така, сякаш бе минал само миг, Детството се поразмърда в скута на Малката градинка, след което стана и се протегна. Огледа се наоколо и вдия приближаващата Младост. Когато тя минаваше покрай него, то я хвана под ръка и тръгна до нея. Докато вървеше често обръщаше глава назад и вдигаше ръка за поздрав на Малката градинка. Все още си спомня за нея.
Сега Малката градинка стои сама и чака следващите калпазани, които ще се завъртят покрай нея. Най-хубавото в цялата тази история е, че Хората от Малката градинка все още си правят срещи от време на време. Изненадващо е, че все още се намират хора, които искат да бъдат едни от Хората от Малката градинка. А съвсем необяснимо за мен би било ако видя други, малки хора, които да се знаят помежду си като Хората от Малката градинка.
No comments:
Post a Comment