Спомням си добре първия ми изпит в университета. Предмета, по който ни изпитваха беше въвеждащ и се водеше от двама преподаватели. Единият беше изключително ведър и приятен човек, докато другият, строг и сух. Бях си научил много добре темата, по която щях да говоря. По принцип се падаха две теми, но понеже имах участие през годината, щях да говоря само по едната.
Пръв пристигна строгия преподавател и обяви, че неговия колега ще се появи след около два часа, затова който иска да го изчака да си ходи. Останалите да влизат при него. Осмелихме се най-подготвените, защото когато си сигурен в себе си няма от какво да се страхуваш и какво да отлагаш. Бяхме около седем човека, но имаше няколко от нас с по-слаба подготовка. Преподавателя раздаде вторите въпроси, за тези които нямаха участие през годината. Тъй като ми беше първия изпит в университета, както и първата година, беше ми изключително интересно да наблюдавам какви хора, с колко знания, какви оценки ще получат.
Излезе първия – брилятно представяне, втория също, третия с малко запъване отново имаше отлична оценка. Преподавателя ни похвали и ни подкани да продължим серията от добри представяния. Зачудих се дали да мина и аз, но вече бях решил да остана последен, за да се насладя на театъра. Така, пред мен минаха няколко изненадващо неподготвени колеги, които развалиха успешната серия от отлични оценки. Жалко. Най-странното беше накрая, когато преподавателя започна да нервничи и да претупва изпитването. По такъв начин един нищо не знещ колега, който трябваше да говори и по двата въпроса изкара петица.
Дойде и моят ред. Най-накрая! Доволен съм защото успях да изгледам действието до момента и имах възможността да изиграя решителната роля, след което да дръпна завесите зад себе си. Така и стана, но не толкова добре, колкото очаквах. Помолих преподавателя да ми позволи да започна от въпроса, по който не трябваше да говоря, за да представя въпроса си в исторически план. Бях премислил това отдавна, все пак имах достатъчно време. Той обаче отказа. Добре казах си аз, направо от втория и без никаква естетика. Скочих в същността на нещата, изговорих каквото имах да говоря и млъкнах. Той сподели, че използвам едно понятие в неправилен смисъл. Например вместо след съм казвал отвъд. Не смятам, че има кой знае каква разлика, а и съм го срещал да се употребява и по двата начина. Би следвало от представянето на цялостната картина на въпроса, да се разбира какво имам предвид, ако ще и на мястото на понятието да бях употребил Х. Изпитващият определено искаше да си ходи и ми каза да си дам книжката. Мислех, че спора е бил дребно уточнение и усещах, че съм се справил отлично.
Да не говорим и затова, че темата ми беше от най-сложните в конспекта, докато темите на колегите ми бяха от най-първите, значи най-лесните. Имаше четирима с една и съща тема. Т.е. още втория, след като е изслушал предшественика си вече е знаел какво да говори. По моята тема никой не беше говорил. Две години по-късно за съжаление разбрах грозната истина – последните теми от конспекта се считат за неразбираеми от студентите в дадения курс и би следвало да не се избират, защото се разглеждат в по-горния курс. Трябва да спомена и факта, изразен в разликата на това да минеш измежду първите и измежду последните. Първите винаги биват поощрявани заради смелостта им.
Взимам си книжката и излизам. Един колега ме пита как е минало и аз му отвръщам, че е минало отлично. В този момент ми хрумва да си погледна бележката в книжката. Първата ми бележка в университета, представяте ли си? Поглеждам и виждам оценката много добър. Стоя като гръмнат. Нима е възможно? Ужас. Студени вълни. Ярост. Чувствах се недооценен. Както и да е. Разбрах за съществуващите правила в университета и се опитвах да ги следвам, с цел по-лесното ми минаване по изпити. В повечето случай наистина помагаше, защптп дори да не бях добре подготвен, получавах отлични оценки.
Какво излезе? Не съм се справил отлично с изпита. Е добре, но ако се вземе предвид настоящия момент, събрания опит и спомена от цялата случка, мога да запитам дали оценката ми все пак не е отлична.
No comments:
Post a Comment