Tuesday, July 10, 2018

На какво ми прилича всяка реч

Събрали сме се днес, за да решим кой е най-добрият начин да се възползваме от ситуацията. Това означава да се поставим във възможно най-добрата позиция за възползване от тази ситуация. Защото от всяка ситуация можем да се възползваме. А възползваме ли се от дадена ситуация, важно е, да се възползваме по-възможно най-добрият начин и да извлечем максимални ползи.

Всички вие знаете, че ситуацията се състои от много страни и интереси, които целят да се възползват от ситуацията, използвайки я по възможно най-добрият начин. Но за нас е важно да съумеем да я използваме и да постигнем максимални резултати в собственото си развитие. Във всяка ситуация има по-малко възползващи се от нея, или оставени в по-малка степен да се възползват, има средно възползващи се и най-много възползващи се. Дори и да нямаме капацитета на Великите възползващи се, ние сме длъжни да работим по посока на оптимално възползване от поне по-малките ползи, които можем да извлечем. 
 
Като сбор от възползващи се ние сме длъжни да защитаваме правото си да се възползваме от всяка създала се ситуация. А тази, драги възползващи се, е точно такава – ситуация, от която можем да се възползваме!

На днешния ден, когато празнуваме един век откакто се възползвахме от ситуацията подобаващо добре и успяхме да си спечелим правото да сме самостоятелно възползващи се както от ситуацията, в която се намерихме, така и в обкръжаващата ни ситуация, за нас е от изключителна важност да затвърдим този дух на вековно възползване и да намерим пътя към възможността за възползване от страна на идните поколения. Това е нашият сегашен интерес и такъв е характера на създалата се ситуация – следва да се възползваме, драги съвъзползващи се!

Monday, July 9, 2018

Толкова нереални

Понякога си мисля за всички онези места извън страната ни, на които съм бил. Всички хора, които съм срещал. Улиците, по които съм вървял. Сега ги няма и ми изглеждат толкова нереални. 

Реално е всичко около мен, тук и сега. Но също така, знам, всички останали продължават да водят своите животи – Маруан в Амиен, Дейвид във Виена, Дейвид Купчак в Хуе (където са Оан и нейните колеги от колежа по икономика), Драгана в Баня Лука, Жанвиер в Канада, и Георги в Лондон.

Ако им пиша, ще отговорят. Ако им се обадя, ще вдигнат телефона. Публикуват снимки от време на време. Значи са там, значи ги има! А защо тогава ми се струват сега толкова нереални?