Вечно

Спомням си я много добре. Всичко стана в мой предишен живот – в далечните времена на древен Египет. Спомням си как живеех тогава и какъв бях, както и какво стана след това. Историята все още топли сърцето ми, защото знам, че не е дошъл краят й.

Не бях нищо особено като човек, нямах и много приятели. С жените не ми вървеше, а и аз не търсех тяхното внимание. Така живота ми си отминаваше. Възрастта ми надхвърляше тридесет години, може и повече – не помня добре. Бях се примирил с положението, в което се намирах. Бях приел живота си такъв, какъвто е. Малобройните опити да променя нещо в него така и не ме доведоха до нещо различно. Опитах се да пътувам из пустините, за да намеря далечни градове. Това мое начинание обаче, ме измори неочаквано бързо. Мислех си, че ще имам повече сили но се излъгах. Опитах се да се образовам с четене, ала и това занимание не ми допадна. Нямах желание и да се приравнявам към мъжете, които всяка вечер се събираха да пият по определените за такива събирания места.

И така дните си минаваха. Разхождах се много, усмихвах се когато ми се случваше да видя група тичащи и забавляващи се дечица, радвах се когато времето беше слънчево. Държа да отбележа, че дори сега, в сегашния си живот, обожавам сухите, топли летни дни, когато слънцето изпраща лъчите си  от най-високата точка в небето и гали нежно всичко под него. Бях се усамотил в себе си, при себе си. Рядко излизах от там, за да отида и да навестя някой стар приятел. Убеждавах се в това как той се беше вживял в света, как беше създал многодетно семейство, как развиваше търговия, как се оплаква от дребни и незначителни проблеми. И във всичките тези случай без много-много да ме забелязва. Просто изслушвах какво ми разказва, хапвахме, пийвахме и си тръгвах. Винаги бях добре дошъл да пренощувам, но винаги отказвах, защото ми харесваше да извървя пътя си обратно в прохладната нощ, под черното небе луната и звездите.

Времето минаваше без да ми направи ни най-малък намек за това, което предстоеше да ми се случи. А то се случи. Падна ми се да се захвана с една работа, която изискваше най-съкровените ми качества – да бъда отговорен и честен. Приех предложението, само защото ми беше интересно да внеса лека промяна в живота си. Работата ми се състоеше най-вече в това да изработвам папируси и да ги нося на хората, за които бяха предназначени. Тези хора бяха с положение и често ми се случваше да получавам по някое ново предложение за работа, което аз винаги отхвърлях. Много често трябваше да ходя и на вечерните събирания на тези хора, за да бъда представян на нови участници в сферата.

Веднъж се случи така, че домакин на такова събиране беше една жена, приблизително на моята възраст. Разбрах за събирането няколко дни преди това. Беше поредното, от многото минали. Бях свикнал, защото всички те си приличаха. Поредното не правеше изключение. Помня, че пристигнах малко след обявения като начален час и веднага намерих хората, с които трябваше да говоря. Те на свой ред ме запознаха с приятелите си. Така, деловата част премина бързо и ми остана време да се позабавлявам. Не се отпусках често по тези събирания, но сега имах настроение и го направих. Непрекъснато си намирах интересни занимания, както и хора с които влизах в забавни разговори. Възможно е да са били забавни само за мен, но все пак – забавлявах се!

През цялото време видях на няколко пъти домакинята, на която бях представен още с пристигането си. Но винаги хвърлях бегъл поглед, без да задържам вниманието или мисълта си на нея. Вечерта премина бързо и към сутринта бяхме останали малцина. Стана време и ние да си тръгваме, но мен сякаш нещо ме спираше. Чувствах се на мястото си, което беше изключително странно за мен изживяване. Аз бях абсолютно никой в града и в сферата ми на работа, а се намирах в дома на една богата жена с положение. Доколкото бях чул от слуховете преди малко, тя е жена с ледено сърце и грубо отношение към мъжете. Беше сменила значителен брой, но от дълго време живеела сама и като се била отдала изцяло на работата си.

Докато се разделяхме с последните гости я видях как слиза по пищното стълбище. Дойде при нас и с най-благ характер се сбогува с гостите. Стана време да се сбогува и с мен, но вместо да направи това, тя подхвана небрежен разговор. Не се поколебах и се разприказвах и аз. Това продължи дълго, до обяд на следващия ден. Разговорът беше много приятен и за двама ни. Накрая се разделихме, но тя ме накара да й обещая, че скоро ще я навестя.  Обещах.

След няколко дни работата вървеше по старо му, а аз очаквах поканата, която дойде след около седмица. Бях поканен на вечеря. Малко се притесних, когато разбрах, че съм единствения поканен, но нямах време да мисля дълго за това.

Уреченият ден дойде и стана време, когато трябваше да се запътя към дома й. Пристигнах, слугите й ме поканиха да вляза в стаята за приеми, където се намираше голяма маса отрупана с различни ястия. След малко дойде и домакинята. Вечеряхме, след което излязохме на терасата на чист въздух. Разговорите ни вървяха все така приятно, някак забавени и безгрижни. Спокойни и едновременно с това ведри. Изведнъж обаче, почувствах нужда да си поговоря с нея прямо. Попитах я и тя нямаше нищо против. Заговорих й за това, че сигурно е била с много мъже, но според мен всичките са я били разочаровали и наранявали. След това и споделих, че бих искал да съм с нея въпреки обстоятелството на по-ниския ми статус в обществото. Споделих, че се съмнявам на нея да й е минавала такава мисъл през главата и че не очаквам нищо. Останах учуден, когато тя започна да ми обяснява и да отговаря на всичко, точно в рамките в които бях поставил въпросите си. Видях, че колкото и да изглежда силна външно, вътрешно беше изключително нежна и ранима. Накрая прекарахме вечерта заедно.

Тогавашния ми живот продължи с нея. Продължих своите си дела, но заживяхме на нейното място. Няколко пъти пътувахме до далечни провинции в Египет. Последната вечер, която прекарахме заедно си спомням добре. Бяхме се завърнали от пътуване, вечеряхме и бързо заспахме. Тя спеше много дълбоко, защото беше изморена. По някое време се разбудихме, бяхме заедно и после пак заспахме.

Станах късно, но първи и се разходих до долния етаж. След това се качих отново горе, но тя още спеше дълбоко. Отидох на терасата. Слънцето стоеше леко вляво от мен, а небето беше цялото синьо, без нито едно облаче. Загледах се далече напред и се отпуснах. Беше ми много приятно, чувствах се като в транс. Бях гол от кръста нагоре и слънцето щипеше кожата ми. Около мен се разхождаха двете женски котки на любимата ми, които бяха майка и дъщеря. Не им обръщах внимание, просто се бях отпуснал и се наслаждавах на момента. По-едно време я чух да ме вика от вътре и й отговорих, че съм на терасата. След малко се обърнах бавно, за да я видя как сънено пристъпва към мен. Още не беше сресала тъмно-черната си коса, а тялото и леко загатваше за броя на преживените години. Беше се наметнала с леката завивка от леглото и застана в дясно от мен. Сега слънцето светеше между нас. Тогава усетих ясна и толкова истински сигурна мисъл - в този миг проумях, че ще живея и други животи. Затова, веднага след това я попитах дали ще се обичаме и в следващия ни живот, а тя отвърна: вечно! И точно тогава, след целувката която последва, би следвало да съм умрял. Не наистина, но както и да е продължил животът ми от този момент нататък, няма голямо значение. Важното беше откровението, което получих. Разбрах смисъла на живота ни заедно, а и на всички следващи. Във всеки нов живот, щеше да се появява тя, щяхме да се познаваме наново и отново да се обичаме. Такава е съдбата ни в космоса. Ние бяхме едни от съставните му елементи, които щяха да изпълняват тази задача вечно и навсякъде, където се срещнеха.

Спомням си, че скоро след това на няколко пъти се засичахме в новите си животи. Спомням си, че не се разпознавахме напълно, но винаги се откривахме и заживявахме заедно. Веднъж по-рано, веднъж по-късно. Ето, в сегашния си живот също си спомних, че от тези последни наши срещи в предишни животи, измина много дълго време. Аз разбрах кой съм и какво трябва да правя като се надявам скоро да си спомниш и ти.