Какво стана с теб приятелю? Нима вече не усещаш света около себе си и нe чувстваш, че си жив? Не усещаш ли как всеки ден живота минава през теб, влачейки се; как всеки миг дърпа различна струна в душата ти; как всяка среща с познат човек е винаги различна, а преживяването на нещо рутинно – по своему ново?
Навярно би ми се присмял или в по-добрия случай би ме посъветвал да не се замислям чак толкова, както и друг път си ме съветвал. Уж намерил истината за себе си, ти ми казваш да гледам по-ведро на живота, което ще рече въобще да не го осмислям, а да го живея като животно или още по-добре, като растение. Да не си играя с него и да не проверявам какво има под всяко малко камъче. А дори понякога ме отминаваш пренебрежително, сякаш проблемът си е само мой. И той наистина е такъв! Но не е проблем, там е въпросът. Просто понякога така стоят нещата, което не пречи изживяването на живота да бъде направено по различен начин.
Сигурно вече си схванал какво имам предвид, защото си достигнал до такова ниво в развитието си, което ти осигурява възможността да се срещнеш отново с мен. Събраните камъчета в джоба ти би трябвало да са достатъчно на брой, за да си разбрал, че живота просто е. Има го, както теб те има, но за доста по-дълъг период от време. Сега вече можеш да седнеш до мен, за да го погледаме заедно. Само смени ухилената си физиономия от последното незабравимо преживяване и си сложи усмивката, с която един баща гледа детето си как играе. Можем да усетим нежния полъх в лицата си и да се понесем над града. Идваш ли? Под нас ще останат всички останали, които ако ще и за един ден, за един миг и то много късно в живота си, ще бъдат докоснати от мисълта за съществуването изобщо, за грижата и отговорността към него, хора които тепърва ще си направят равносметката за изминалите дни или дано планове за предстоящите години, за да се подготвят за предстоящата неизбежна градушка от следващи мисли отново за живота. Тогава те ще са станали големи колкото него, ще могат да вдигнат глава и към нас, които им се усмихваме така, както един баща гледа детето си да играе.
No comments:
Post a Comment