ПЪТЕН МАНИФЕСТ

Карането на кола е нещо приятно. Тя те придвижва дотам, докъдето искаш да отидеш. Но е доста неприятно, когато движението по пътищата е натоварено, стресиращо, опасно, а дори и смъртоносно. 

 

Карането на кола само по себе си е удоволствие. Но е много неприятно, когато с твоята кола излезеш на пътя и се натъкнеш на непреодолим трафик или отблъскваща агресия. Нашата страна заема челна позиция с близо 100 загинали (99,7) на 1 млн. население, което прави България първенец в ЕС по брой на жертвите спрямо броя на населението. А ние колко милиона останахме? И докато в ЕС броят на загиналите е спаднал наполовина, то в страната ни почти няма промяна в тази насока*.

Според някои изследователи след терористичните атаки най-значими са проблемите, породени от неразбирателство в семействата и смъртта по пътищата. Към темата трябва да се прибави и това, че все повече колоездачи са на пътя. Но, за съжаление, се увеличават и  смъртните случаи с тях. 

Аз много обичам да карам кола. Първата книга, която прочетох, беше за рали състезания. Комбинацията от младост и желание за адреналин ми показа обаче, че колите не са за мен. А и възможността да достигам всяко място в града с велосипед ме накара да си продам колата и да ходя пеша или да карам колело.

Когато решим да сме на пътя с кола, следва да се съобразяваме с пътната обстановка. Правило ми е впечатление, че е излишно, например, да даваш газ и да изпреварваш, когато виждаш, че светофарът в края на пътя е червен. Винаги е опасно да изпреварваш, когато ще преминаваш през пешеходна пътека. Изобщо лентата е за това – да ти показва кой е твоят път. 

Изпреварването никога не е задължително. Задължително обаче е карането в напълно трезво състояние. Задължително е да се кара с повишено внимание.

Когато се кара много бързо хората зад волана правят всичко възможно, за да пристигнат навреме, но рядко успяват да стигнат навреме, изнервят се и се уморяват. Обратното, когато карат спокойно и не бързат – стигат навреме (или с малко закъснение) или пък се оказва, че този, с когото имат среща, ще закъснее и изобщо не е имало нужда да бързат. Едно позвъняване по телефона винаги може да намали стреса. Хубаво е и да се обаждаме на близките си, когато тръгваме на път или вече сме пристигнали – това създава необходимост за навременна реакция, в случай, че не се обадим.

Така например вечното бързане за срещи, работа и т.н. след, няколко години ще ви се стори напълно смехотворно. Надали ще помните кога и закъде сте бързали. Какво толкова важно е трябвало да свършите? А и който ви познава добре е наясно, че дори да закъснеете, вие ще продължите да бъдете същият човек. Всъщност стигаме с всичко това до големия въпрос - закъде бързаме? И има ли смисъл да се бърза?

Има градове по света, където клаксонът на колата се използва единствено за предотвратяване на катастрофа. Има градове, в които най-удобното превозно средство е скутерът. Не е нужно да си мислим, че сме най-великите зад волана. А и е излишно, според мен, да разхождаме тон и половина желязо постоянно, заради собствените ни прищевки. Малките коли са много по-практични. Електрическите също са добър вариант.

А и ми прави впечатление още нещо. Зад волана хората стават груби и невъзпитани. Как трябва да си обясним този преход от нормалното им поведение извън колата, тяхната ведрост и възпитаност, към обезумелите шофьори зад волана, които удрят по клаксона, псуват, изпускайки слюнки през широко зейналите си усти, или са готови да слязат от колата и да се сбият.

Не е срамно да ходиш пеша, напротив, здравословно е. Не е неприятно да се возиш в метро, не е неприятно да пътуваш с автобус или тролей – напротив, практично е. 

Трябва да сме наясно и с настъпващата опасност да замърсим планетата си и да  направим така, че нашите деца да нямат бъдеще. Дори изхвърлянето на боклуци от нашата кола има пряка връзка с това. Виждал съм как хора изхвърлят на земята пепелниците на колите си, докато чакат на някой светофар. Виждал съм как изхвърлят празна кутия от цигари или бутилка от вода през прозореца на колата си, докато карат по извънградски пътища. Много ми е неприятно и обидно да продължавам да виждам това поведение.

Трябва да се отбележи, че е много важно, когато караме кола, да го правим с ясното съзнание, че трябва да сме спокойни и да не се разсейваме. Да спазваме маркировката и пътните знаци. Да уважаваме останалите на пътя и тези около него. Трябва да се има предвид, че много често пътищата са в лошо състояние, което допълнително прави бързото каране невъзможно. А когато пътищата са добре направени, тогава е удоволствие да се кара със съобразена скорост.

Ето защо, когато видите, че светофарът е червен, не натискайте педала на газта. Когато е мокро или тъмно, намалете скоростта. Когато видите колоездач или пешеходец, намалете скоростта. Когато се движите по малките улички из квартала, никога не давайте газ. Винаги се замисляйте дали е необходимо да изпреварвате другите. Замислете се дали сте достатъчно видими, внимавайте по кръстовища и преки. Ами ако ваш близък излиза от някоя пресечка? А и бъдете сигурни, че вече почти навсякъде има камери, които следят какво правите.

Колко познати имате, които са пострадали на пътя? Как бихте се чувствали, ако някой ваш роднина загине на пътя? Можете ли да допринесете за това хора, които не биха прочели този текст, да го прочетат?

Затова представете си всички тези ситуации, поставете се на мястото на колоездача или пешеходеца, или майката с бебешка количка. Представяйте си ги, както си представяте вашите близки, на които не бихте допуснали никой да им направи нещо лошо. За които бихте страдали дълбоко, ако някога ги загубите. Не дай Боже! 

Колкото и да сме много и различни, сме сънародници. Макар да не се познаваме, всеки има познати на познати из цялата страна. И нещо повече, приятели, близки и роднини. Замислете се. Успокойте се!

Колата е средство, пътят също. Излишното бързане, неразумното сядане зад волана никога няма да ви донесат истински преживявания. Многото коне под капака, високата скорост, удоволствието от скъпа кола нямат нищо общо с безопасното движение по улиците на града и извънградската пътна мрежа. 

Колоездачите също трябва да се съобразяват с трафика, в който попадат, както и да използват специално обозначените за тях места. Пешеходците също трябва да си дават сметка, когато стават участници в движението по пътя.

*https://dariknews.bg/novini/bylgariia/bylgariia-pak-e-pyrvenec-v-es-po-zhertvi-na-katastrofi-2025116