Винаги, когато вървя нанякъде и забързам ход в мисълта си (представям си например как искам да хвана някой светофар докато свети зелено) хората около мен започват да не ме забелязват. Ставам невидим за тях, а и те избледняват за мен. Не съм пробвал да се блъсна в някой от тях, но въпреки това продължавам да си мисля, че стават призраци, през които ще мога да мина.
Или когато съм в автобуса и видя всички тези лица, предали се на сивото ежедневие... А аз слушам музика. Не бе, наистина слушам музика и им се чудя. Всички ли са забравили да обичат? Никога ли не са били щастливи? Затова и казвам като съвет към тях: против рутината и към творчеството! Правете призраци другите, не себе си. И така призраците ще изчезнат сами.
No comments:
Post a Comment