Финото проскърцване на леко закрепената ми „хлопаща дъска” ме кара да напиша това. И до там. О, селянко искам да наторя нивата ти. Постмодерни проблясъци, отразени в модерната ми личност. Грейката ми сигурно е в гардероба. Ще те настигна. Глюкоза, мимоза и парадонтоза като нежен снежец, сипещ се върху мръсен прашец са. Връщам супата обратно. Ето това е, ето това е! Яжте супа, за да не ви се цупя. Край на цитата и агонията за дебата. Не смятам отлагането във времето за хубаво нещо, напротив – младостта е действие. Синтез, пораждащ анализа от позицията на старостта. Думи, думи и пак думи. Защо сте ни? Защо сме ви?
Ш'е ме скъсаш.
ReplyDeleteЧак сега виждам или си припомням, че си забелязал.
ReplyDelete