А колко щастлив ме прави мисълта, че някой ден ще си до мен ще и ще се разбираме напълно. Защото вярвам, че това ще се случи. Ще бъдем като делтата, точката, където реката и морето се срещат като се преливат една в друго. Където сладката и солената вода губят границите си, сливайки се в едно.
Живея за деня, в който това ще се случи. Когато ще имаме общ език и ще можем да се разбираме дори мълчейки. Ще можем да се напускаме и да се събираме, без да си липсваме, а просто обичайки се. Това ще бъде времето на отминалите грешки и детски заблуди. Ще бъде тогава, когато вече сме стигнали платото на планината, откъдето заедно да можем да атакуваме върха й. Ще танцуваме, о да, ще танцуваме! Слънцето ще грее всеки ден, сгрявайки всяка нощ. Две половинки слели се в едно не замръзващо цяло, а разширяващо се в безкрайността. Цяло, обогатявано от непрестанното изникване отново и отново на единия за другия така, както и на другия за него.
No comments:
Post a Comment