It Rains / Вали

It rains. Late at night of the last summer month in the hours before dawn it is raining outside. Freshness that can be felt, covers the room, while the rain falls down quietly in the streets and sidewalks. Gutters makes quiet noise. It is calm, and it is so that you can say that situation will last forever.
 
But now, even now as I type, the noise diminishes and the rain stops, pointing to the coming dawn of the day. Sunrise will bring its new noise generated by many people willing to spend the day in routine work. So it would be noisy, but not raining. There will be noisy cars, passers-by will look at the hectic tasks awaiting them, will pass by the others like them without even noticing that it has rained.

Вали. Късно през нощта на последния летен месец, в часовете преди зазоряване, навън вали. Прохладата, която може да се усети, обхваща стаята, докато дъждът тихо румоли по улиците и тротоарите. Улуците шумят тихо. Спокойно е, и сякаш това положение може да трае вечно.
 
Но ето че дори сега, докато пиша, шумът отслабва и дъждът спира, напомняйки за идването на утрото и деня. Изгрева ще донесе и своя нов шум породен от многото хора, готови да прекарат деня си в рутинна работа. Значи, пак ще бъде шумно, но без да вали. Ще зафучат коли, минувачите ще изглеждат трескаво забързани към чакащи ги задачи,  ще се разминават с други като тях без дори да са разбрали, че е валяло.