Беше първия ден на септември рано сутринта. Вечерта премина по начин, утвърдил се през последните няколко седмици – започнах с гледане на филм, научнопопулярен филм и четене на някой приятен роман.
Така, без да усетя вечерта се изниза. Забелязах това, защото светлината на нощната ми лампа светеше малко по-силно от светлината, идваща през прозореца. Завърших четенето, както и самия роман и загасих лампата. След това изпитах неудържимото желание да отворя прозореца на стаята и да посрещна настъпващия ден.
Все повече коли се чуваха по улиците. Станах и отворих прозореца. В градинката пред него имаше нападали листа от дърветата, които не бяха събрани а се разтилаха свободно по земята. Те бяха отдавна изсъхнали и отделяха приятен мирис. Това беше мириса на есента. Останалите листа по клоните на дърветата, все още съвсем зелени, както и лятната сутрешна температура ме препращаха другаде. Заспах буден.
No comments:
Post a Comment