Всъщност аз съм създаден философ. Не съм избирал да стана такъв. Защо така ли? Ами защото, още от малък майка ми записваше всевъзможните глупости които приказвах. Например – „Изяждам си сладоледа и от там с мотоциклета, минавам през плета, за да хвана самолета. В самолета си спомням, че съм си забравил билета и се връщам обратно на мотоциклета, пак през плета, та чак до мястото където съм ял сладоледа.” Някой дори може да нарече такова красноречие кръгово доказателство. Ето какво имам предвид. Мисълта ми бива записвана старателно от майка ми, след което изчитана на глас – пред мен, многократно. Значи, имам си аз мисъл, но ми създават и мисъл за предишната ми мисъл. Объркано, а? Ах тези майки.
Следващата стъпка, която съм побутнат да направя е следната – започвам сам да записвам мислите си! И сам да си ги чета и обмислям, и променям, и да ги чета на други. Неусетно вече имам навика да си водя дневник. Тоест правя история! Нали знаете, че ако всеки си записва мислите би станал ако ли не философ, то поне писател. Е аз пък станах и двете – пиша и писанията ми са мъдри, дълбоки. Колко дълбоки ли? Ами достатъчно, та да мога да изплувам от време на време в ежедневието, откъдето черпя вдъхновението си. Но пак повтарям, изборът е направен отдавна и не е бил никакъв избор, ами смътно предусещане за свободно съществуване в аквариум, чиито прозрачни стъкла не поставят граници и ограничения.
No comments:
Post a Comment