Колко счупени огледала на коли остави след себе си? Колко ярост остави в снега? Колко поеми написа, защото не ти обърна внимание тя? Колко известен стана, защото... Зима е, и всичко е чисто и спокойно. Мислите ти бавно прехвърчат, както снежинките падат по земята. Сам си и записваш единственото останало след теб. Някой ден срам? А тя си живее живота, без да я е грижа за теб. Бавно ходиш срещу живи улици, пълни с коли. Един ден успокояваш пияни, а на следващия ден пияният си ти. Виждаш как те задминават и им се радваш, както следва. Едно, единствено нещо имаш, и това си ти самият. Това нещо, което имаш за последен път. Сбогом прераждания, сбогом пътуване. Всичко, което някога си желал се оказва преходно и незначително. Имаш единствено себе си, имаш енергията в себе си... имаш... моментен Аз.
No comments:
Post a Comment