Леле, само да знаеш какво ми се случи вчера. Имах сън, в който бях на някакво събиране някъде в южния парк и там, с едни приятели, летяхме с хвърчила. Най-обикновени хвърчила, но големи колкото като си разпперим ръцете да им стигаме краищата.
Понеже трябваше да се върна до вкъщи и после пак да отида в парка реших да го направя с хвърчилото. Слава богу имаше попътен вятър и стигнах до пред-вкъщи и там те засякох! Точно там, където една вечер ме беше оставил. Ти тъкмо се прибираше (явно живееш някъде до нас). Предложих ти да се върнем заедно в парка. Нямаше нужда да го обмисляш дълго и прие предложението ми. Само трябваше да минеш през вкъщи, за да се видиш с приятелката си и да вземеш приспособленията, нужни ти за направата на твое хвърчило. Помислих си, че приятелката ти може да промени плановете ни, но всичко мина добре, защото на излизане от вкъщи, което направих през покрива на сградата, направо с хвърчилото (скочих и полетях отново), те видях с някакъв приятел вече да отиваш към парка. Полетях и не след дълго кацнах близо до вас. Повървяхме малко докато стигнем до мястото, където излитаха и кацаха другите. Не след дълго се появиха и те, направихме ви хвърчилата и полетяхме всички заедно във въздуха! Беше невероятно! Дори сега пак настръхвам като си спомня. Бяхме там, бяхме истински!
No comments:
Post a Comment