Когато мълча, аз слушам. По този начин виждам и чувам
света пред мен. Наслаждавам му се без да му преча. По този начин виждам и чувам
растенията, животните и другите хора в него. Разбирам техните съкровени
стремежи и желания – пазени малки
съкровища, които следва да бъдат споделени.
Когато мълча аз бягам от шума, който превръща
света в разстроен инструмент на вечността. Скривам се далече, на сигурно място
и чакам отново да зазвучи световната хармонична мелодия. Когато мълча, се крия
от крясъците на другите, затворени в себе си, неспособни да видят света сами.
Те крещят по другите, без да ги съзнават и без да разбират себе си дори.
Когато мълча аз просто спокойно мълча и не слушам,
а се рея разтворен в развълнуваното петолиние на времето. В такива моменти
най-често на рамото ми каца някоя муза. Усмихва ми се, постоява известно време
и отлита доволна и развеселена от срещата ни. А после... отново шум, който не
понасям да слушам.
No comments:
Post a Comment