Friday, May 4, 2012

Когато мълча


Когато мълча, аз слушам. По този начин виждам и чувам света пред мен. Наслаждавам му се без да му преча. По този начин виждам и чувам растенията, животните и другите хора в него. Разбирам техните съкровени стремежи  и желания – пазени малки съкровища, които следва да бъдат споделени.

Когато мълча аз бягам от шума, който превръща света в разстроен инструмент на вечността. Скривам се далече, на сигурно място и чакам отново да зазвучи световната хармонична мелодия. Когато мълча, се крия от крясъците на другите, затворени в себе си, неспособни да видят света сами. Те крещят по другите, без да ги съзнават и без да разбират себе си дори.

Когато мълча аз просто спокойно мълча и не слушам, а се рея разтворен в развълнуваното петолиние на времето. В такива моменти най-често на рамото ми каца някоя муза. Усмихва ми се, постоява известно време и отлита доволна и развеселена от срещата ни. А после... отново шум, който не понасям да слушам.

No comments:

Post a Comment