Хайдегернас

Хайдегер:

Думи прелитащи в главите ни,

от никого не изписани,

правят нас човеците

случайно написани.

В бездната,

 която от всичко ни разделя,

следваме тяхната повеля,

безпътни и сами - като сфинксове без глави.

Левинас:

Обръщайки се бавно към теб мълчание,

моята сянка намира твоята сянка,

далечен спомен от живото ти сияние

и на раздялата несправедливата примамка.

dia-logos като склещване на света между две различни гледни точки, като включване на разума в света. По-скоро, струва ми се, поезията е монологична и стояща пред света, бленуваща по негова възможност или описваща красотата му. В нея също има разбиращ разум, но истината би се родила единствено при сравняването на две гледни точки над едно и също нещо.