За къпането

Какво? Отиваш да си вземеш душ? И после къде ще го оставиш или как аз ще го ползвам след това? Ама как го правиш точно, иска ми се да ми покажеш. Може би, както взимаш трамвая? Добре, де що не кажеш просто, че отиваш да се изкъпеш? Да, онази поредица от действия, която включва завъртането на кранчетата, поливането с вода и миенето със сапун и шампоан. Хубаво би било, ако имаш душ кабина, но сигурно пак би казал същата глупост. Ами ако имаш вана? Да, отново би казал същото, заменяйки душ с вана. Като цяло съм съгласен - и аз намирам къпането под домашното водопадче за странно, но все пак гледам да внимавам какво говоря, защото е от значение. Издава много за този, който говори.

Сън

Леле, само да знаеш какво ми се случи вчера. Имах сън, в който бях на някакво събиране някъде в южния парк и там, с едни приятели, летяхме с хвърчила. Най-обикновени хвърчила, но големи колкото като си разпперим ръцете да им стигаме краищата.

Понеже трябваше да се върна до вкъщи и после пак да отида в парка реших да го направя с хвърчилото. Слава богу имаше попътен вятър и стигнах до пред-вкъщи и там те засякох! Точно там, където една вечер ме беше оставил. Ти тъкмо се прибираше (явно живееш някъде до нас). Предложих ти да се върнем заедно в парка. Нямаше нужда да го обмисляш дълго и прие предложението ми. Само трябваше да минеш през вкъщи, за да се видиш с приятелката си и да вземеш приспособленията, нужни ти за направата на твое хвърчило. Помислих си, че приятелката ти може да промени плановете ни, но всичко мина добре, защото на излизане от вкъщи, което направих през покрива на сградата, направо с хвърчилото (скочих и полетях отново), те видях с някакъв приятел вече да отиваш към парка. Полетях и не след дълго кацнах близо до вас. Повървяхме малко докато стигнем до мястото, където излитаха и кацаха другите. Не след дълго се появиха и те, направихме ви хвърчилата и полетяхме всички заедно във въздуха! Беше невероятно! Дори сега пак настръхвам като си спомня. Бяхме там, бяхме истински!

Когато мълча

Когато мълча, аз слушам. По този начин виждам и чувам света пред мен. Наслаждавам му се без да му преча. По този начин виждам и чувам растенията, животните и другите хора в него. Разбирам техните съкровени стремежи  и желания – пазени малки съкровища, които следва да бъдат споделени.

Когато мълча аз бягам от шума, който превръща света в разстроен инструмент на вечността. Скривам се далече, на сигурно място и чакам отново да зазвучи световната хармонична мелодия. Когато мълча, се крия от крясъците на другите, затворени в себе си, неспособни да видят света сами. Те крещят по другите, без да ги съзнават и без да разбират себе си дори.

Когато мълча аз просто спокойно мълча и не слушам, а се рея разтворен в развълнуваното петолиние на времето. В такива моменти най-често на рамото ми каца някоя муза. Усмихва ми се, постоява известно време и отлита доволна и развеселена от срещата ни. А после... отново шум, който не понасям да слушам.

Хайдегернас

Хайдегер:

Думи прелитащи в главите ни,

от никого не изписани,

правят нас човеците

случайно написани.

В бездната,

 която от всичко ни разделя,

следваме тяхната повеля,

безпътни и сами - като сфинксове без глави.

Левинас:

Обръщайки се бавно към теб мълчание,

моята сянка намира твоята сянка,

далечен спомен от живото ти сияние

и на раздялата несправедливата примамка.

dia-logos като склещване на света между две различни гледни точки, като включване на разума в света. По-скоро, струва ми се, поезията е монологична и стояща пред света, бленуваща по негова възможност или описваща красотата му. В нея също има разбиращ разум, но истината би се родила единствено при сравняването на две гледни точки над едно и също нещо.