Ама дайте да се разберем! Ако има някаква тайна книга, предназначена за всички жени, хубаво е да я покажете и на мъжете. Иначе е безсмислено. Наистина. Трудно е да се отгатват скритите ви помисли, а и с опита те стават не чак толкова скрити, дори банално прозаични.
За да не звуча голословно ще ви дам пример, жени. Стига с тези врачки, скъсани панталони, ръкавички без пръсти, счупени нокътчета, зъболекари, дупки изгорени от цигара и още куп други деца на бурната ви фантазия, проявена на първите ни срещи. Мисля, че звучи доста познато на повечето от вас. Няма и как да не е така, защото е крайно изтъркано и безинтересно. Тук мога да прибавя и невероятното чувство за хумор, което в началото имате и което след един два месеца не може да се открие никъде повече. Всяка логика би показала, че сте се престрували. Признавам мило е, но с преструвки доникъде няма да стигнете. Слаб пол сте (в което не вярвам), но моля ви престанете. Дръжте се естествено – без много гримове, бъдете себе си.
А и с разиграването на един, секса с трима, превъзпитаването на приятелките ви и на нас; крайно време е да порастнете и да разберете, че е твърде глупаво от ваша страна. Така никога няма да спечелите някой, който с нищо не би ви показал дали е повече от вас, но всякога би ви показал, че сте всичко за него. За подаръците съм съгласен. Но жеста си остава жест, и от правилният човек, мисля, си заслужава винаги. Поне аз бих се радвал на всичко, което тя прави за мен. Без да разгръщам чудовищните възможности на моята критика, целяща винаги аз да съм прав и отгоре. Което ми напомня за затапването (тук се смея с глас). Е смешно е! Аз ще съм тази, която ще ти затвори телефона, аз ще съм тази, която ще си тръгне първа от срещата ни. Абе изцяло доминиращ водач-победител срещу някаква мижитурка, дето не е ясно защо в такъв случай й обръщам внимание. На прозорливите отговорите тук са ясни, надявам се.
За неспирното очакване и трепет от мисълта, че ще дойде идеалният и така ще ви разтърси та света да ви се завърти, че ще бъде просто такъв мъж – толкова на място, и силен, и възпитан, и мил, и красив; та той ще ви накара да сте негова завинаги и да забравите всички предишни. Еми, по-скоро едва ли, Честно. Също и за първата крачка и за романтиката, която разбирате в смисъла на ти гониш, аз бягам. Има търпеливи мъже с големи сърца. Те може би ще се занимават с вас и една година, но ако си мислите, че ще ви чакат вечно се лъжете. Те в такъв случай не биха били гореописаните мачовци, ами побъркани идиоти, които биха живяли до края на живота си с майките си.
Друго, за което мога да се сетя в момента, е равнопоставеността, която въвеждате – каквото ти правиш и говориш, това ще правя и говоря аз. Е защо? Забрави ли коя си, какви са целите ти? Наскоро се запознах с едно малко момиче – единадесети клас. Е да, тя си нарани ръката, показваше ми, сподели за доскорошното си учене по география (в което мога да си представя, наскоро отминалия световен празник на влажните зони) и някак по-естествено звучи в нейните уста това за наранената ръка, счупеното нокътче и всичко останало. Обаче за една жена, надраснала двадесет и четири-пет годишна възраст... е някак не върви.
