Градините на да Винчи

Тук се усещат вдъхновяващи сили. Разхождайки се из градините човек ясно може да достигне до стремежа за подчиняването на природата под принципите на разума. Животните в градините са затворени в клетки, а окооло тях са разположени повечето технически съоръжения, които представляват творения на неуморния гений на Леонардо. Да механизира и преодолее природата - това е искал той. Тези негови подбуди не остават неразбираеми. От тях струи неговият отговор на най-далечният зов, който нашепва същия въпрос на всеки човек от разстоянието на сътворения някога свят. 

Най-голяма страст, струва ми се, Леонардо е отдавал на летенето. То е било неговата благородна завист и възхита към способността за преодоляване на разстоянията в, и чрез, въздуха. И ние вече можем да се досетим за какво става въпрос - тук се говори за нак-възвишеното понятие, към което се стреми човешкият дух. Понятието за свободата.

Игра на време

Бях излязъл да карам колело. 

След дълго каране погледнах часовника на скоростомера и изненадан открих разликата между това, което показваше - с приблизително три часа по-малко, в сравнение с часът, който  очаквах да бъде. Ако беше вярно, това означаваше, че съм спечелил три часа за този ден. Това означаваше, че са ми били подарени три часа живот. Чувствах се не много изморен и ако следваше да имам три часа още живот, то щях да ги изживея максимално добре. Щеше да бъде първият път, когато съм спечелил време, а не – загубил. Обикновено повечето пъти човек губи време, той се буди, закъсняващ за работа, два часа след като е спрял алармата на часовника си или неусетно е прекарал екстра време в някоя дейност. Затова и се осъмних.

Покарах още малко и наближих града. Реших да проверя някъде колко е часа. Насочих се към часовниковата кула, която се намираше близо до мястото, където живеех. Може да се каже, че донякъде бях развълнуван. Почти стигнал до нея, загледах се в стрелките на разположения високо часовник. Той неминуемо показваше или дванадесет и петнадесет, което щеше да означава три спечелени часа живот, или три часа точно – нормалното време, което трябва да бъде. Така, съмнението ми не беше напълно разсеяно поради все още действащата в мен надежда. Насочих се към вкъщи и не след дълго, не повече от десет минути, си бях в стаята.

Първото нещо, което направих беше да видя колко часа показва ръчния ми часовник. О, славни мигове къде отидохте? Часът беше четири и половина. Но твоа възможно ли е? Бързо пуснах компютъра, за да проверя дали наистина е така. Оказа се вярно. В крайна сметка наместо да спечеля три часа, се оказа, че съм загубил час и половина. Изпаднах в униние. Има ли наистина спечелване и изгубване на време, уловени моменти и изгубени възможности? Тези въпроси ще оставим за някой друг път.

Кратка история за чорапи

За ден и половина си мислих, че съм си изгубил единия черен чорап, а живея в стая 9 кв. м. Винаги бях подозирал, че може да се случи такова нещо, в предишното ми жилище често се случваше, но когато наистина това стана тук - бях много разочарован! Изглежда, човек където и да отиде по света не е застрахван от възможност да си развали чифт чорапи. Слава богу изведнъж изкочи отнякъде. Сега пак всичките ми чорапи са чифтове.

Буболечки

Ако живееш с буболечки, сам ще станеш буболечка. Човек, който живее на село неминуемо е свикнал да живее с всяко дребно същество, което пълзи или хвърчи в и около къщата му. А сам той, този човек, как ги възприема тези буболечки?

В днешни времена човек до голяма степен е свикнал да живее в дезинфекцираната среда на града. Чуждо му е, когато в стаята му нощно време прехвръкне някое насекомо. Не го харесва и иска да го изгони.

From Rousseau's "The State of War"

I open the books on Right and on ethics; I listen to the professors and jurists; and, my mind full of their seductive doctrines, I admire the peace and justice established by the civil order; I bless the wisdom of our political institutions and, knowing myself a citizen, cease to lament I am a man. Thoroughly instructed as to my duties and my happiness, I close the book, step out of the lecture room, and look around me. I see wretched nations groaning beneath a yoke of iron. I see mankind ground down by a handful of oppressors. I see a famished mob, worn down by sufferings and famine, while the rich drink the blood and tears of their victims at their ease. I see on every side the strong armed with the terrible powers of the Law against the weak.

Среднощ

В среднощния абсурд лутам се. Никога не спирам, а място търся си. Не живял, неразбран. Оставен и сам. Коридори обляти в тъмнина, водещи към кътчета с надежда и малко светлина. Сега е така, а утре – нова заблуда.

Горещина, нощ. Мечти и откъслечни надежди, преплитат се в едно. Поезия и неизвървяни пътища, опряни върху малкото сигурни основи на приятелството и родителската обич. Накъде? С кого? И докога? Забравена красота и най-вече - погубваща тишина.

Рудодендрони

     Този уикенд Семейството беше в отлична форма. Членовете му посрещнаха своя любим гост г-н Негер радушно и се заеха с осъществяването на добре отработения маниер за прекарване на почивните дни. Семейството винаги е обичало да развива ремонтни дейности в имението си, непрекъснато да подновява или да достроява различни части от интериорът му. Семейството с радост приемаше приятелска помощ, за която се отблагодаряваше щедро и пре-щедро.

     В първия от двата дни се случи част от описаното. Във втория, в неделя, всеки беше решил да прекара деня си по свое усмотрение. Един се зае с каляската си, друг с разчистване на плевнята, по-младата от жените с грижи за своя кон, докато г-н Негер, най-малкият от синовете и неговата майка се решиха на разходка в гората наблизо.

     В селото от доста време се бе възобновил слуха за изчезналите преди стотици години митични същества наречени рудодендрони. Това бе предизвикало интересът им и след като се наспаха добре решиха да тръгнат към гората. В самото й начало подминаха скалните образувания, за които хората от селото предполагаха, че са се получили от раждането на рудендрони. Образуванията приличаха на легнали яйца с големината на някой стар фотьойл. След скалните образувания можеше да се забележат останките от крепостните стени на отдавна изчезнала крепост – най-вероятно крепостта на рудодендроните. Разговаряйки и изпаднали в предположения за възможния живот и крах на рудодендроните, малката група разхождащи се стигна до Слънчевият камък. За него се говореше, че е олтар, на който митичните същества са обожествявали слънцето. Вдясно от него беше и островът с петте бора - три от които, застанали в редичка в единия му край, и два срещу тях на противоположната страна. Островът е покрит с фин зелен мъх, а до него се стига по стар и много изгнил дървен мост, който може да се срути във всеки един момент. Дори сега, в случай, че вече не е паднал в една от реките, обхванали островът в лека прегръдка.

     На връщане от острова групата бе застигната от мъгла. Времето беше дъждовно още от началото на тяхното тръгване. В този момент сякаш наистина бяха стигнали древните земи на рудодендроните и ходеха по тях. Беше напълно възможно рудодендрон, голям колкото змей или триглава ламя, да се покаже от някой склон. Въпреки предположението за тяхното изчезване причинено от бубонната чума още в ранното средновековие, тяхното присъствие можеше да бъде усетено.

     До края на своята горска разходка г-н Негер и спътниците му не срещнаха нито едно митично същество. Бяха се натъкнали на няколко магически гъби, странни животни – смесица между риба и сухоземно, стадо овце със зли кучета за пазачи, но не и на приказните същества от хорските истории.

-        Знаете ли, видях в гората леговище на рудодендрон. Навярно е излюпил малкото си и са отлетели заедно – казваше един мъж в селото.

-       Аха, аха. И аз видях странно смачканата трева, която не беше така преди. Отговори друг, поглаждайки мустака си с два пръста.

     Така тримата се върнаха от своята разходка в имението при другите и се заеха с приготовления за вечерта и предстоящото отпътуване на техния гост. Рано сутринта на следващия ден г-н Негер сърдечно се поздрави със Семейството, качи се на своя кон и препусна във всички посоки.