В среднощния абсурд лутам се. Никога не спирам, а
място търся си. Не живял, неразбран. Оставен и сам. Коридори обляти в тъмнина,
водещи към кътчета с надежда и малко светлина. Сега е така, а утре – нова заблуда.
Горещина, нощ. Мечти и откъслечни надежди,
преплитат се в едно. Поезия и неизвървяни пътища, опряни върху малкото сигурни
основи на приятелството и родителската обич. Накъде? С кого? И докога?
Забравена красота и най-вече - погубваща тишина.
No comments:
Post a Comment