Бях излязъл да карам колело.
След дълго каране погледнах часовника на скоростомера и изненадан открих
разликата между това, което показваше - с приблизително три часа по-малко, в сравнение с
часът, който очаквах да бъде. Ако беше
вярно, това означаваше, че съм спечелил три часа за този ден. Това означаваше,
че са ми били подарени три часа живот. Чувствах се не много изморен и ако
следваше да имам три часа още живот, то щях да ги изживея максимално добре. Щеше
да бъде първият път, когато съм спечелил време, а не – загубил. Обикновено повечето пъти
човек губи време, той се буди, закъсняващ за работа, два часа след като е спрял алармата на
часовника си или неусетно е прекарал екстра време в някоя дейност. Затова и се осъмних.
Покарах още малко и наближих града. Реших да проверя някъде колко е часа.
Насочих се към часовниковата кула, която се намираше близо до мястото, където
живеех. Може да се каже, че донякъде бях развълнуван. Почти стигнал до нея,
загледах се в стрелките на разположения високо часовник. Той неминуемо показваше
или дванадесет и петнадесет, което щеше да означава три спечелени часа живот,
или три часа точно – нормалното време, което трябва да бъде. Така, съмнението
ми не беше напълно разсеяно поради все още действащата в мен надежда. Насочих се към вкъщи и не след дълго, не повече от десет минути, си бях в
стаята.
Първото нещо, което направих беше да видя колко часа показва ръчния ми часовник.
О, славни мигове къде отидохте? Часът беше четири и половина. Но твоа възможно ли е?
Бързо пуснах компютъра, за да проверя дали наистина е така. Оказа се
вярно. В крайна сметка наместо да спечеля три часа, се оказа, че съм загубил час
и половина. Изпаднах в униние. Има ли наистина спечелване и изгубване на време, уловени моменти
и изгубени възможности? Тези въпроси ще оставим за някой друг път.
No comments:
Post a Comment