Понякога си мисля
за всички онези места извън страната ни, на които съм бил. Всички хора, които
съм срещал. Улиците, по които съм вървял. Сега ги няма и ми изглеждат толкова
нереални.
Реално е всичко
около мен, тук и сега. Но също така, знам, всички останали продължават да водят
своите животи – Маруан в Амиен, Дейвид във Виена, Дейвид Купчак в Хуе (където са
Оан и нейните колеги от колежа по икономика), Драгана в Баня Лука, Жанвиер в
Канада, и Георги в Лондон.
Ако им пиша, ще
отговорят. Ако им се обадя, ще вдигнат телефона. Публикуват снимки от време на
време. Значи са там, значи ги има! А защо тогава ми се струват сега толкова нереални?
No comments:
Post a Comment