Из "Да имаш или да бъдеш" на Ерих Фром

Новият човек... има следните качества:

- готовност за отказ от всички форми на притежание, за да бъде, да съществува в пълния смисъл на думата;

- чувство на сигурност, чувство за идентичност и увереност в себе си, основани на вярата в това, че съществува, че е, на вътрешната потребност на човека от привързаност, заинтересуваност, любов и единение със света, а не на стремежа да има, да властва над света и по такъв начин да се превърне в роб на своята собственост;

- осъзнаване на факта, че нищо и никой извън нас самите не може да придаде смисъл на нашия живот и че само пълната независимост и отказ от вещоманията могат да станат услвие за плодотворна човеколюбива дейност;

- да се чувстваш на мястото си;

- радост, породена от служене на хората, а не от трупане на печалби и експлоатация;

- любов и преклонение пред живота във всичките му прявления със съзнанието, че животът и всичко, което съпътства разцвета, е свещено, а не вещите, властта и онова, което е тленно;

- стремеж да овладееш, доколкото е по силите ти, своята алчност, да се освободиш от омразата и илюзиите си;

- да живееш без идолопоклонство и илюзии, тъй като всеки достига такъв етап, в който няма нужда от илюзии;

- да развиваш способността си да обичаш, както и способността за критично, реалистично мислене;

- да се освободиш от нарцисизма и да приемеш всички трагични ограничения, вътрешно присъщи на човешкото съществуване;

- да превърнеш собственото си всестранно развитие, както и това на себеподобните, във висша цел на живота;

- да знаеш, че за постигането на тази цел са нужни дисциплинираност и реализъм;

- да знаеш също, че без структура няма развитие, но да разбираш и разликата между структурата като атрибут на живота и "порядъка" като атрибут на неживото, на мъртвото;

- да развиеш въображението си, но не като израз на бягство от непоносимите условия, а като средство за премахване на непоносимите условия;

- да не заблуждаваш другите, но и да не бъдеш заблуждаван от тях, да бъдеш простодушен, но не и наивен;

- да се стремиш да постигнеш пълно самопознание не само по отношение на известните качества на личността, но и на непроявените, тъй като човек долавя смътно и онова, което не знае;

- да усетиш единението си с живота и да се откажеш о стремежа да покоряваш природата, да я подчиняваш, да я експлоатираш, да я изтощаваш и унищожаваш, да се стремиш да опознаеш природата и да живееш в хармония с нея;

- свобода, но не като произвол, а като възможност да останеш верен на себе си; не като възел от алчни страсти, а като деликатно балансирана структура, изправена пред вечната алтернатива да се развие или да се разруши, да живее или да умре;

- да знаеш, че злото и разрушението са неизбежни следствия от неправилното развитие;

- да разбираш, че само малцина им се удава да постигнат съвършенството, и то на онези, които не се стремят непременно да "достигнат целта", знаейки, че подобни амбиции са друга, по-различна форма на алчността и ориентацията към притежание;

- да изпитваш щастие на възтържестувалото жизнелюбие, независимо от това, какво ти готви съдбата в бъдеще. Когато човек живее максимално пълноценно, получава такова удовлетворение, че едва ли му остава място за безпокойство.