Monday, September 10, 2012

Из "Естетика" на Шилер

"Един човек попаднал сред разбойници, които го съблекли гол и го хвърлили на пътя при суров студ.

Един пътник минава покрай него, пострадалият му се оплаква за състоянието си и го моли за помощ: "Аз ти съчувствам, извиква пътникът трогнат, и охотно ще ти дам, каквото имам. Но не искай други услуги, защото видът ти ме разстройва. Там идват хора, дай им тази кесия с пари и те ще ти помогнат." - Намерението ти е добро, казал раненият, но човек трябва да може и да гледа страданието, когато човешкият дълг го изисква. Да бръкнеш в кесията си не е наполовина така ценно, колкото едно малко насилие над изнежените ти сетива."

Каква е била тази постъпка? Нито полезна, нито морална, нито великодушна, нито красива. Тя е била просто разчувствана, добросърдечна от афект.

"Втори пътник се появява, раненият подновява молбата си. На този му се ще да вземе парите, но все пак много би желал да изпълни човешкия си дълг. "Аз ще загубя един гулден, казва той, ако губя време с тебе. Ако ми дадеш от парите си толкова, колкото ще загубя, ще те вдигна на раменете си и ще те подслоня в един манастир, който е само на един час път оттук." - Умно решение, отвръща другият. Но трябва да признаеш, че готовността ти за услуга не ти струва много. Виждам там да идва ездач, той ще ми окаже без пари помощта, която според теб струва само един гулден."

Каква е била тази постъпка? Нито добросърдечна, нито съобразна с дълга, нито великодушна. нито красива. Тя е била просто полезна.

"Третият пътник спира при ранения и го кара да му повтори разказа за нещастието си. След като той е свършил, пътникът остава замислен и се бори със себе си. Трудно ще ми е, казва той накрай, да се разделя от палтото си, което единствено може да запази болното ми тяло, и да ти оставя коня си, тъй като силите ми са изчерпани. Но дългът ми повелява да ти услужа. Затова качи се на коня ми и се завий в палтото ми, ще те заведа там, където могат да ти помогнат.
- Благодаря ти, добри човече, за честното намерение, отвръща другият, но тъй като сам си нуждаещ, не бива да страдаш заради мен. Там виждам да идват двама силни мъже, които ще могат да ми окажат услугата, която на теб ще струва много."

Тази постъпка бе чисто (но не и повече от) морална, защото бе против интереса на сетивата, диктувана от уважение към закона.

"Сега се приближават до ранения двамата мъже и запчват да го разпитват за нещастието му. Едва той си отваря устата и двамата извикват учудени: "Той е! Същият, когото търсим!" Онзи ги познава и се изплашва. Излиза, че те познават в него своя заклет враг и прчинителя на нещастието си и тогова, подир когото са тръгнали за кръвно отмъщение. "Утолете сега омразата си и жаждата за мъст, започва той, смърт, а не помощ мога да очаквам от вас. - Не, отвръща единият от тях, за да видиш кои сме ние и кой си ти, вземи тези дрехи и се покрий. Ние ще те хванем от двете страни и ще те отведем там, където могат да ти помогнат. - Великодушни приятелю, извиква трогнат раненият, ти ме засрамваш, ти обезоръжаваш омразата ми. Ела сега, прегърни ме и направи благодеянието си съвършено чрез сърдечна прошка. - Овладей се, приятелю, отвръща другият студено. Аз ще ти помогна не защото ти прощавам, а защото си в беда. - Тогава вземи обратно дрехите си, виква нещастният, като ги хвърля от себе си. Да стане с мен, каквото ще. Предпочитам жалко да загина, отколкото да дължа спасението си на горд неприятел."

Докато той се изправя и се опитва да тръгне, приближава се пети странник, който носи на гърба си тежък товар. "Толкова пъти бях измамен, мисли раненият, а този не ми изглежда такъв, който би искал да ми помогне. Ще го оставя да отмине." - Щом като пътникът го забелязва, смъква товара си. "Виждам, започва той по свой начин, че си ранен и силите ти те напускат. Следващото село е още далеч и ти ще издъхнеш, преди да стигнеш до него. Качи се на гърба ми, ще побързам и ще те занеса дотам". - Но какво ще стане с товара ти, който трябва да оставиш тук насред пътя? - Не зная и не ме е грижа за това, казва носачът. Но аз зная, че имаш нужда от помощ и че съм длъжен да ти я дам."

Красотата на петата постъпка трябва да се съдържа в онази особеност, която липсва във всички предишни.

И така имаме: 1. И петимата искат да помогнат. 2. Повечето са избрали за тази цел някое целесъобразно средство. 3. Някои са били готови на известна жертва. 4. Други са показали при това голямо себепреодоляване. Един от тях е постъпил от най-чиста морална подбуда. Но само петият е помогнал без подкана и без да се колебае, при все че е било в негова вреда. Само петият е забравил при това напълно себе си и "е изпълнил дълга си с лекота, като че е действал само по инстинкт".

No comments:

Post a Comment