- Не знам. - произнесох на ум в главата си. Няма
никой около мен. Разхождах се спокоен и вдишвах свежия въздух на гората. Освен
цялата природа и мен, другиго нямаше. Къде бяха останали моите близки и
приятели? Нямаше ги. Донякъде това беше хубаво, защото ако се появяха изведнъж,
щяха да ме поздравят и щяха да тръгнат с мен. В което, разбира се, няма нищо
лошо. Но неминуемо, не след дълго, щяха да предложат да идем до ей онова дърво
там или да поспрем за почивка. Щяха да ми разкажат истории, които са слушали от
други, за близките върхове като сигурно би им се приискало да ги изкачим. Щяха да ме попитат дали пък
няма да отидем до близкото езеро.
Тръгнах отново, защото бях спрял, за да си почина и да се
насладя на момента. Денят беше изключително приятен и бях сигурен, че ще се
разхождам до вечерта.
No comments:
Post a Comment