Имах боксов мач със Сартр. Двубой направо. Показах му кой е Другият още само като го погледнах. Какво ли би станало ако му изсъскам - "Ей гадино, eла ми!"? Сигурно би се погнусил. Би си помислил - "по-добре да бях онзи корен до пейката".
Защото съм силен борец и го започнах постепенно. На ти, субективност! На ти, Аз! След силен ъперкът го накарах да усети неразчленимото ми тяло. За момент се олюля и а-ха да загуби съзнание. Тялото ми, както и светът около мен, се бяха превърнали във фон на обърканата му същност.
Подскочих и заудрях ръкавици една в друга. Хайде! - извиках му. Бях вперил очните си ябълки право в него. Съвзе се от уплахата и пристъпи напред. Двамта отново се срещнахме на ринга. Последва нова серия удари от моя страна. Сега добре се бранеше. Беше разтревожен и засрамен, докато аз постепенно се възгордявах. Едното му око беше по-подготвено от другото и предугаждаше страничните ми атаки. Нещата се закучиха. Тогава опитах нов подход - трансценденталния. Подейства му. Усетих как постепенно отслабва. Успях да го притисна до стената, така де, до въжетата на ринга. Отдръпнах се за нова атака, заех позиция "битие-за-себе-си", подскочих, улових душата си, омотах я здраво около себе си и когато паднах се оказах на различно място - бях попаднал в моето "битие-за-другия". Целият бях станал тяло. Отново поглед (очни ябълки срещу очни ябълки). Свършено е с теб! - процедих през зъби. Погледнах на него като на вещ сред вещи (той разбра какво означава "да-бъдеш-гледан"), а на моето тяло като на инструмент сред инструменти. Сега, в моето възприятийно поле той беше станал "друг-като-обект". Осъществих замислената серия от удари и го видях как се олюля. Краката му се подгънаха и се строполи на тепиха. Беше станал единствено плът.
Така му показах кой е битие и кой - нищо. Бях го детотализирал, унищожил безкрайно, превръщайки себе си в тоталност.
