Светът в края на 2015-та година (чернова)

Обективното изброяване на факти помага за рисуването на картината, каквато тя се създава за нас.

Петдесет и три години след първият космически полет (на 14 декември 1972 година Сернан става последният човек, стъпил на Луната) започва отново да се гледа към звездите (след успешното пътуване на космическия кораб Орион). Натам обаче не гледат държавите или науката, към звездите са се устремили хората, които са направили така, че да могат да пожелаят такова пътуване. Те финансират частни агенции и си резервират първите билети на предполагаема цена от 2500 долара (за полет до Луната). Компанията на Елън Мъск осъществи първият двупосочен полет на ракета.

Скоро ще можем да чуем звука на космоса и на Големия взрив. Твърдят, че е е възможно Големият взрие да бъде оприличен на разцъфнала пъпка на клон. Това мигновено потвърждава съществуването на други вселени, но и напомня за естественото увяхване, което всеки цвят преживява. 

Оказа се, че черните дупки са светли отвътре, но не поради това не може нещо да се скрие зад тях. Дори и застанал точно зад черна дупка, всеки обект ще се вижда от крайните й страни.

Създаден е първият скейтборд на въздушни възглавници. Успешно се разработва и такава кола. Все повече се разчита на екология и зелена енергия, а съдебната система се чуди как да налага правила за дроните, пуснати на свободния пазар.

Съвсем скоро ще можем да заличаваме белези от рани почти мигновено, без да оставят никаква следа. Какво ли ще си спомни за себе си възрастен човек, който в своята крайна старост гледа тялото си, по което няма нито един белег? С приемането на хапчета ще можем да забавим стареенето, но не и да увеличим годините живот. Колко реални изглеждаха тези идеи преди десет години? Преди двадесет? Преди седмдесет - извинявайте, тогава светът съвсем се беше побъркал.

Слагането на пейсмейкър и изкуствени стави, както и трансплантациите на органи са отживелица. Сега се работи над пейсмейкър за мозъка, който е предназначен да поддържа нормалното му функциониране при болни да речем от алцхаймер. Учени засичат честотите, на които мозъците ни работят, а това ще помогне на хора с малформации да се движат ноемално. По дяволите, приматът Аврора го е направила преди вече десет години. Отглеждат се уши, зъби, пикучни мехури и т. н. като резервни части за войниците. Чрез операция може на напълно глух човек да се даде слух, а след няколко машинни поколения (не човешки), този слух ще бъде не само добър колкото нашия, а е дори възможно да се чуват сигналите от прилепите и китовете. Дизайна на очи е стигнал до там, та да позволява различаването на тъмно и светло. Следват формите. Това кара изследователите да предвиждат следващата фаза на човешкото развитие, което ще преходи от homo sapiens в homo evolutis. Трансплантацията на глава ще се извърши след две години (мисля, че такава е вече правена успешно с маймуни; операцията ще струва 11 милиона долара, в нея ше се включат 150 доктора, а пациент ще бъде руснака Валери Спиридонов), а току що стотина млади хора се записаха за еднопосочно пътуване до Марс.

Масовостта на образованите хора не е била никога толкова голяма. Колко демократично? Броят на малкото истински богати хора в света разваля предпоставките за тази демократичност. Гугъл сканира над пет милиона книги. И продължава да сканира. Същевременно Бил Гейтс смята да нахрани Африка за петнадесет години, използвайки биохрани.

От всички същества на планетата, човекът е способен да нанесе най-голямо зло на себе си или на някой/нещо друг/о. Липсата на войни е нещо хубаво, но това променя представата за мъжа войн, която жените така силно харесват. Нещо повече, възходът на феминизма, приемането на гей движенията, порното, банките за генетичен материал, петдесет и четиримата мъже, родили бебета в Австралия тази година, компютърните игри, козметиката, ако щете западането на религията, всичко това отслабва ролята на мъжа в обществото. Зараждат се менинистки движения.

В днешно време рицарят на бял кон е корпоративният служител, катерещ стълбичката на успеха.

Индивидът е стресиран от общуването в социалните мрежи и средствата за масова комуникация. Да, те ни сближават, преодоляват пространството за сметка на времето (както казва Бауман), но и ни раздалечават, тъй като истинското общуване лице-в-лице става все по рядко.

Населението на планетата достигна броя от 7 милиарда през 2012-та година. Спазвайки тази тенденция след 14 години ще е 8 милиарда, а след 16 - 9 милиарда. В същото време в момента на света има 27 милиона роби.

Още интересни факти:
1. Прекарваме около 32 години от живота си в сън и около 3 години в тоалетната (предполагам още 6 г. и в хранене); 3 години и половина прекарваме в миене на чинии. Общо - приблизително 43 години в навици и биологически нужди (неавтентично съществуване).
2. Жените изяждат 3 кг червило през целия си живот.

3. 17% от причинителите на Парниковия ефект са животните, които са развъждани за храна на хората. 13% са изгорелите газове от автомобилите, а други 17 % - от изсичането на дъждовните гори.

4. Според Стийв Джобс (през 1990-та година) в света има около 20 милиона компютъра; за мобилни телефони не става въпрос. Днес (през 2015-та година) в света има около 1 милиард персонални компютъра и около 1.4 милиарда смартфона.
5. През първата година легална продажба на марихуана в щата Колорадо са продадени 17 тона.
6. При едно пускане на водата в тоалетното казанче се използват между 4-7 литра вода.
7. Населението на планетата е 7 407 818 300, на ден се раждат 335 910 човека, умират - 140 696 => населението нараства с 195 214 човека/ден (16 149 550 на година). http://www.worldometers.info/world-population/#top20
8. На всеки две минути съвременното човечество прави повече снимки, отколкото всички хора са направили през 19. век.

 

Прогноза за развитие на технологиите до 2099 от Рей Курцвейл

Наука ОFFNews | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 11 май 2015 в 10:2031719

Реймънд Курцвейл (Raymond Kurzweil) Снимка: TED talks

Американският изобретател и футурист Реймънд Курцвейл (Raymond Kurzweil) е автор на много технологични прогнози. Първите си прогнози представя в книгата си "Епохата на мислещите машини", публикувана през 1990 година.

Последната си визия за бъдещето футуристът показва наскоро на Международния конгрес SAE 2015 г. в Детройт. Кои са ключовите моменти в развитието на технологиите до края на XXI век.

Футуристичните съобщения на Рей Курцвейл са интересни, защото много от ранните му прогнози се сбъдват пред очите ни. Става въпрос за системи за допълнителна и виртуална реалност, „носима“, аксесоарна (wearable) електроника, "умни" дрехи, електронни помощници (като Google, Siri и Cortana), автомобили с автопилот и десетки други промени в познатия живот. Какво ни очаква в близко бъдеще?

2019

Повечето хора ще имат повече от един компютър, макар че смисловото значение на термина също ще се промени. Изчислителната мощност на компютрите на стойност до 4000$ ще достигне 20 квадрилиона изчисления в секунда. Микрокомпютри ще бъдат вградени навсякъде - в дрехи, бижута, мебели и дори в стените. Същото важи и за фото и видео камери, обективи, които ще намаляват размера си до карфица. Потребителите ще получат виртуална реалност, формираща изображение директно върху ретината си. Потребителите ще общуват с компютрите си чрез двупосочен гласов и жестов (знаков) интерфейс, почти без да се използва клавиатура. Кабелните и проводникови интерфейсни периферни устройства почти напълно ще изчезнат.

Всички ученици ще имат достъп до компютри. Основно обучението ще бъде изградено на в дистанционни адаптивни курсове, на които учениците и учителите ще присъстват дистанционно.

Слепи и слабовиждащи хора ще имат очила, които ще интерпретират реалния свят чрез слово. По същия начин, глухи хора ще използват преносими устройства, с които ще се превръща речта в текст или символи, а музиката - в изображения или тактилни усещания. Ще се появи и изкуствена ретина, бионично ухо и други невроимпланти, но те ще съществуват в ограничени бройки.

Пациенти с увреждания на гръбначния стълб ще могат да ходят отново, използвайки екзоскелет, контролиран чрез интерфейс мозък - компютър или чрез директни команди от собствените им нервни окончания. Ще има множество устройства с обратна тактилна връзка.

Например, ръкавици или дори цели костюми, излъчващи дистанционно докосване. Те ще бъдат използвани в системи за виртуална реалност, и за по-емоционално общуване на хората чрез интернет, включително и виртуален секс.

Обемни решетки на нанотръби ще изместят силиция от микроелектрониката. Вместо традиционните алгоритми ще се използват масово паралелни невронни мрежи и генетични алгоритми. Автоматичните системи за превод ще бъдат толкова ефективни, че ще се използват широко в професионални области и в ежедневието.

2021

Интернет ще е достъпен от 85% от земната повърхност. Той ще стане най-вече безжичен и много евтин.

Компютърните програми ще се научат да създават изкуство, сравнимо с човешкото или още по-добро. Ще има картини, музика и скулптури, създадени от изкуствен интелект.

Книгите на хартия ще станат рядкост. Основно средство за преглеждане на текстове ще са тънки леки преносими дисплеи с много висока резолюция.

2022

Роботите ще станат толкова привични като домашните любимци. Правителствата на развитите страни ще започват да се приемат закони, които да уреждат взаимотношенията между хората и роботите. Няколко години по-рано това се случи с виртуални персонажи, а мнозина ще прекарват повече време в общуване с тях, отколкото с реални хора.

2024

Системите за автопилот и подпомагане на шофьорите ще бъдат широко разпространени в леки и товарни автомобили и градския транспорт. В някои страни ще се забранят превозни средства без електронен помощник на водача. В периода 2020-2025 ще се появят компактни персонални летателни апарати.

2025

Носимата електроника ще бъде изместена от имплантираната. Хората ще се научат да се справят ефективно с процеса на стареене и редовно ще продължават живота си с помощта на нанороботи и други технологии, които дори още няма име.

2028

Алтернативната енергетика ще бъде една от ключовите технологии. Тя ще се утвърди като доминираща концепция. Слънчеви панели ще бъдат толкова ефективни, че ще са достатъчни, за да покрият голяма част от разходите за енергия.

2029

Ще бъде създадена програма, коята не само ще може да премине изцяло на теста на Тюринг, а и ще го направи по-добре от много реални събеседници. Компютър за хиляда долара ще превъзхожда с няколко степени мозъка на обикновения човек в повечето области.

Моделирането на мозъка ще бъде много по-точно. Ще бъдат определени функциите на стотици различни подобласти и алгоритмите за тяхната работа. Те ще бъдат декодирани и включени в алгоритмите на невронната мрежа.

2031

Много хора с желание да станат киборги, а заради изобилието на импланти ще бъдат преосмислено и самото понятие "човешко същество." Органи ще се произвеждат във всяка по-голяма болница. Ще има компютърни импланти с директно включване към мозъка и някои групи от неврони. Те ще дадат на човека свръхспособности - усилване на възприятието, подобряване на паметта, повишаване на скоростта на реакцията и съкращаване времето на обучение.

2033

Компютрите ще се обучават без човешка намеса. Небиологичните форми на интелект ще обединяват изтънчената организация на човешкия разум със скоростта, паметта и неограничените възможности за споделяне на знания на машинния интелект.

Практически всички коли ще бъдат самоуправлявани. Селскостопанската работа и транспортната система също ще бъде напълно автоматизирани.

2034

Развитието на изкуствения интелект ще доведе до появата на социални движения за правата на машините. Глобална програма за орбитална защита ефективно ще предотвратява падането на големи метеорити и астероиди на Земята.

2038

Трансгуманизмът ще бъде едно от ключовите направления. Невроимплантатите ще позволят по-лесно професионално ориентиране и всякакви специални познания. Собствените клетки на човешкото тяло ще могат да бъдат програмирани за нови функции и лечение на заболявания.

2041

Инернет трафикът ще се увеличи със стотици милиони пъти и търсачките ще бъдат вградени навсякъде. Заявките за тях ще може да се изпращат дори със силата на мисълта чрез BCI.

2045

Първа реализация на физическо безсмъртие: Нанороботите ще помогнат за преодоляване на апоптоза и ще защитават организма от всякакви негативни влияния.

2049

Храните ще се сглобява от нанороботи от отпадъчни материали. Тази храна ще е абсолютно неразличима от "естествената", но ще може да бъде произволно видоизменена с проста програма за модификация. Например, тя ще може да бъде повече или по-малко калорична, да промени съдържанието на аминокиселини, витамини, микроелементи или дори да се включат първоначално в структурата й ензими за усвояване на храната. Технологията на производство на синтетична храна ще реши проблема с глада и ще направи производството на храни, независимо от климатичните условия и наличието на природни ресурси.

Разликата между виртуалната реалност и това, което се нарича "реалния свят" ще е напълно изтрита. Това ще е благодарение и на разработването на системи за допълнителна реалност, както и факта, че почти всички физически обекти ще могат незабавно да се самосглобяват или променят свойствата си.

2072 - 2099

Нанотехнологиите ще генерират пикотехнологии. Хората ще се научат да манипулират структури с размерност 1/1 000 000 000 000 от метъра. Ще започне ерата на технологичната сингулярност, която се разпространи с човечеството извън пределите на Земята. Нашият разум вече няма да превъзхожда изкуствения интелект. Хора и машини ще се слеят на всички нива на битието. Много хора няма да имат постоянна форма. Те съществуват под формата на програми, тяхното съзнание ще може да контролира няколко различни физически тела и да създадава нови такива. Границите между реалната проява на личността постепенно ще се заличават, така че ще е невъзможно да се определи точно колко хора живеят на Земята и колко извън нея.

Човекът

Отритнат от върховете на света,
пропаднал в дълбините на своята самота,
той търси сродни души,
творчество, красота, свобода.

Заедно в името на мира и сигурността

          Имануел Кант, авторът на произведението “Към вечния мир”, употребява в друго свое произведение сполучливия израз – самопричинено непълнолетиие. То се случва, когато на хората им липсва решителност и смелост (за сметка на мързел и малодушие) при справяне с проблемите си. Изходът от това положение - sapare aude, тоест имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък! Но решителност и смелост в използването на собствения разсъдък се изискват и за да се живее с другите в състояние на сигурност и мир. И това би следвало да бъде достижение на всеки индивидуален разсъдък.

          Тенденцията към разрешаване на проблемите от съсъществуването на хората, първоначално като живеещи в природна близост, след това като съграждани и накрая – като европейци, американци и т.н., обединени от континенталната територия, която населяват, до граждани на света (човечеството), се наблюдава още от Макиавели, като се минава през Хобс, Лок, Монтескьо, Русо, Кант, Хегел, Токвил, Маркс и се стига до критиците на съвременността - Улрих Бек, Зигмунт Бауман, Самюел Хънтингтън, Рюдигер Сафрански, Джовани Сартори. За всички тях е характерно изследването на възможността за и моментното състояние на човешкото мирно съжителство, което в реалността невинаги е сигурно, а когато е такова, не е задължително мирно. Главните моменти в тази тенденция към постигане на мирно и сигурно съжителство са стремежът към уреждане на социалния живот с оглед на осигуряването на условия за стабилно обществено развитие. След XVII век постепенно властта на монарха е заменена с изборно правителство. Гражданите получили своите пълни права, част от които (т.е. част от свободата си) отдали на законите и държавата, които трябвало да ги предпазят от външни вмешателства във вътрешните им дела. Последвалата промяна били национални обединения, които достигнали висока степен в развитието си, оформяйки международни отношения, правила, закони и право. Твърде вероятно изглежда големината на тези съюзи да достигне мащабите на континентите, територията на които са основани. По-нататък логично би било създаването на обединение на базата на междуконтинентални отношения, правила, закони и право. Често срещано явление е цикличността в повторението на исторически събития и след като планетите и съседните галактики са всеобщо известни, би било възможно отправянето на ново Колумбово или Магеланово космическо пътешествие и преселване. Но нека оставим тези разсъждения на по-мечтателно настроените и да обърнем поглед към реалността и непосредствените проблеми, на които трябва да се даде решение в най-скоро време.

          Всички документални филми на историческа тематика, които се появяват след края на Втората световна война, показват предимно убийствата, жестокостта, извращенията, лицемерието, алчността, глупостта и предателствата, които засенчват блясъка на противоположните им позитивни ценности. Невинни хора, които нямат желание да воюват, са превърнати в пушечно месо и жертва на нечии интереси. Борбата, която тези хора водят, е за да се защитят от желанието на нападателите им да ги заличат от лицето на земята, за да използват териториите и богатствата им. Изчерпването на природните ресурси гарантира сътресение в световната международна обстановка. Дали да се премахнат държавните граници също е въпрос, към който е добре да се постигне единодушие. Подобни на тези проблеми възпрепятстват възможността за постигане на световен мир.

          Не е нужно да бъдем последователи на Буда, Ганди, Толстой, Мандела или Мартин Лутер Кинг, за да разберем колко погрешно е живеенето в много от възприетите през вековете стереотипи за това, как трябва да изглежда политическата карта на света, заради която до ден днешен възникват и ще възникват нови международни конфликти. Но мирът не означава единствено международна сигурност. Мирът е сходен до понятията вселена, хармония, идилия, духовност, интелигентност, природа, любов и приятелство. Мирът съществува както в междудържавните отношения, така и в междуградските, общностните, отношенията в семейството. Той е нужен на всяко едно от тези равнища, за да съществува глобално. Това означава да се разбере как трябва да се държим с всички останали, за да живеем нормално, да живеем спокойно и сигурно с мисли за бъдещето.

          Наистина, за да допуснеш някого като равен на теб самия, се изисква смелост, защото това означава да му отдадеш доверие. Да преодолееш страха от допускането му до себе си, но и да си създал условия, в които той няма да вижда смисъл да се възползва от равнопоставеността ви, за да осъществи користни цели. Изисква се решителност и смелост за преодоляването на  предразсъдъците и културните различия, за протягането на ръка към по-слабия или изпадналия в нужда. А това изглежда изисква вековна зрялост, която, за съжаление, всеки достига на различен етап от развитието си (защото стартът не е равен за всички) и невинаги разпознава като необходима за постигане цел. Отдавна не ни е нужна културна, социална или политическа революция, а духовна еволюция.  Зачитане на невидимите граници и премахване на видимите.

          За да съществува мирът, не трябва да съществуват господари и роби в която и да е обществена сфера и географска точка на Земята. За да се живее в мир, не са нужни религия, закони или власт, които да разпореждат това. Необходимо е дълбинно осъзнаване на неизбежността да се живее заедно, нуждата от премахване на алчността, егоизмът и еготизмът, както и справяне с опасността от изчерпването на природните ресурси и последиците от климатичните изменения. Не е нужно да се превръщаме в рационално-прагматично настроени полуроботи, които остават безчувствени за морала, класическата музика, изкуството, поезията, философията, любовта и алтруизма. Защото те не са отмиращи ценности в постиндустриалния технологичен свят. Те са единствените възможни, вечно живи ценности, които съхраняват най-същностно човешкото.

          Защото има все още скрити тайни и неизследвани територии, както в теоретичния, така и в прстранствения свят. Защото те придават смисъл на човешкото съществуване и го приканват да продължи своята жизненост, която се е случило да бъде различена от растителната или животинската. Защото само човекът е такъв вид хищник, който може сам да потисне  хищничеството си с оглед на цели, положени в бъдещето. Способен е да минимализира и прекъсне връзката си с  лошото в себе си, оставяйки я да се самоунищожи.

          Нека се приобщим към гореспоменатите светила в търсенето на истината за по-доброто бъдеще на човешкото съществуване и ги последваме не като авторитети, а като наши съмишленици, припомняйки си думите на режисьора Оливър Стоун, който поизплашен от опита си с историята на XX век смирено казва: "Има път напред - като помним миналото и след това започнем наново, стъпка по стъпка, като малко дете, протягащo се към звездите." Но мирът, представляващ сигурен и спокоен живот, остава все така утопичен, защото преди постигането му всеки има непосредствено поставена задача пред себе си, която е и всеобща цел на човечеството. Кант завършва текста за самопричиненото непълнолетие по следния начин: само този, който, бидейки сам просветен, не се страхува от сянката си. А Мишел Монтен го допълва в същия дух:

“Нека всеки обезвреди себе си и ето ти мир”.

Това есе печели конкурса на тема

"Заедно в името на мира и сигурността"

Руснака

Всички го познаваха в района. А и не беше от малко години там, години в които си бе извоювал титлата майстор. Бих искал да знам името му, защото всеки от обкръжените му се обръщаше към него с прякора Руснака. От своя страна не мога да кажа, че виждах у него нещо много руско. Да, може би сините очи или по скоро всекидневното пиянство, в което изпадаше след като превали следобеда. Но не е това неотменното в неговия образ, безкрайната човешка доброта, която се криеше дълбоко в сърцето му и се проявяваше като майсторлък в ръцете му е това, което му бе извоювало място на ъгъла на улица Пиротска и улица Стефан Стамболов. Тази доброта го бе накарала вече десетки години да има едно единствено занимание – поправянето на колела. Това творение на човешкия напредък, което стои в най-голяма близост до неговата същност и едновременно с това до природата. Този толкова хармоничен, здравословен и приятен начин за придвижване, който бих нарекъл втора походка на човека. Далеч от трясъка на машините и облъчването на техниката, колелото е най-удобният и бърз начин за придвижване в градски условия.

Та този човек, Руснака, ден след ден поправяше колела. С ведро настроение, усмихнат, сменяше лагерчета, вътрешни гуми, изправяше капли, нагласяваше спирачки, подменяше части всякакви части... Наглед елементарни действия, които и аз бих могъл да извърша, ако притежавах неговия майсторлък. Днес ходих при него, нещо предните ми лагери на главината все стояха хлабави – оказа се, че колелото е толкова старо и е изяло оста и трябва нова. Не, че наблизо няма други хора, които поправят колела, и това и му казах: “Можех да отида при братята в центъра, но не ми харесва отношението им към занаята”, а  той попита “Близнаците ли?”, казах “Да”. Усмихна се и каза: “Познавам баща им. Учил съм го да поправя колела и ако не беше той, те нямаше сега да започнат бизнес. Но им върви единствено, заради хубавото място, на което отвориха работилничката си”. Беше точно така. Имаха хубаво и удобно място в центъра на града, но нямаха отношението към занаята, което човека, който ми оправи колелото на земята, на тротоара, има.

Преди време му бях карал колело, което мой много добър приятел ми беше дал да ползвам и беше в ужасно състояние. Когато му го върнах след около пет години, той ах-на от учудване – колелото изглеждаше по-добре отколкото преди, а не се беше налагало да го поддържам откакто бях при Руснака. Но кое още беше характерно за него? Отношението му към парите. Този човек толкова трудно взимаше пари. В началото казваше: “Колкото прецениш” и беше свикнал да получава по два, три, четири лева. Днес беше казал за всичкото, което свърши освен смяната на лагерчетата и главината, седем лева с натягането на спиците на предното колело Бях му казал да натегне и спиците на задното колело. Когато привърши, след като някакъв цивилен полицай го накара да слезе от тротоара и да работи на улицата, той започна да прибира инструментите си. Качествени инструменти, които много други хора, занимаващи се с ремонтиране на какво ли не нямаха. Той носеше своите в хубаво куфарче, което ми напомняше за докторите от едно време, които носят такива със себе си при посещение на пациентите си по домовете. И наистина, подобно на доктор, понякога човек трябваше да попита за Руснака, за да отиде някой, от сменящите се продавачи на части за колела, да го извика от там, откъдето беше. Човекът е създаден за поддръжка, казва Кърт Вонегът. Та, прибира си той инструментите и не ме поглежда, а аз стискам десет лева в юмрука си. Така и не ме погледна, докато не му казах, че искам да му платя. Когато видя колко пари му давам, сякаш сърцето му се обърна. Толкова се радваше на високата оценка за труда му, но и също толкова му беше неудобно да ми вземе парите. Взе ги, защото, както каза някакъв човек, навъртайки се: “Десет лева в началото на седмицата, особено след празници, са много добре!”

И предишния път, когато бях при него го попитах как изкарват зимата хора като него. И тогава и сега, мълчаливо избегна да отговори.

Купи ни мечта!

Годината е 2039-та. На летището, което преди време беше извън града, но сега не е, се тълпяха хора от всички краища на света. Вървяха забързани, добре облечени, с безизразни лица. Някои носеха малко багаж, а други само някое куфарче. Излизаха от сградата на летището и бързо се ориентираха да си намерят превозно средство. 

Незабелязано между непрекъснато пресичащите в различни посоки пътя си, пришълци от чужди страни, стояха малки дечица. Те бяха лошо облечени въпреки студеното време. Носеха къси панталонки, повечето бяха със скъсани обувки, а връхната им дреха не беше повече от някое захабено пуловерче. Стояха навън, защото не ги пускаха в модерната сграда на летището. Единственото, което повтяряха дечицата беше: "купете ни мечта".

Малкото хора, които ги забелязваха не разбираха смисъла на този израз. Как така да им купим мечта? Откъде да я намерим? Кой мечтаее в днешно време? Аз никога не съм имал мечти! А този израз дължеше създаването си на необразоваността на дечицата. Те бяха бедни и не можеха да си позволят да ходят на училище и поради тази причина това, което искаха да кажат добиваше звуковата си форма на: "купете ни мечта, купете ни една мечта".

Всъщност дечицата имаха предвид: "купете си от нас мечта". Всяко дете имаше по няколко листчета в джобчетата на късите си панталонки с написани мечти на тях. Те искаха да продадат мечта на някой от бързо минаващите пред очичките им минувач. С парите от продадената мечта, едно детенце събираше достатъчно, за да отиде в училище. Дечицата пред летището не виждаха никога повече такива деца, успяли да продадат листче с написана на него мечта.

Най-страшно оставаше впечатлението на минувачите, които си мислеха, че на дечицата им трябват мечти, за да живеят, а всъщност самите те, притежателите на безизразни лица, отдавна забравилите да се усмихват, да се радват и да радват другите хора, имаха нужда от мечти.

Богатство, еготизъм, нарцисизъм, слава и наивност

Къде ми е успехът? Щях да изкарвам много пари - не изкарвам. Щях да успея в спорта - не успях. Щях да имам бърза кола със силна музика - нямам. Щях да съм много силен, не съм. Щях да стана известен, а то у нас по-добре да не си известен, че сме малко и се знаем колко можем. Щях да имам много и верни приятели. Ми, те всичките си гоянт собтствените цели. Щях да съм творец – да напиша книги, да композирам музика или поне да свиря на най-малко два инструмента или да рисувам и да пиша поеми (абе природен талант). Познай какво?

Да имаш приятелка било успех. А да имаш съпруга успех ли е? Или е по-голям успех да имаш жена и дете? Не, жена и две деца. Или две жени и четири деца, не едновременно разбира се. Уважавайте поне родителите си, които макар и през тяхната си гледна точка, мислят за вас!

Богатство, еготизъм, нарцисизъм, слава, наивност. Като цяло комплекси, пък все прости. Какво според вас човек може да постигне и да задържи поне докато е сравнително млад? Мисля, това би било единствения му успех, но и той започва да изглежда съмнителен с изминаването на годините.

П.П. Е хубаво де, той Фройд ни представя подсъзнателното и мистерията на сънищата, но той разбира ли я? А какво в случай, че ние успяваме да ги разбираме напълно?