Наскоро срещнах на улицата мой познат отскоро, който ме запита:
- Доколкото знам не си мюсюлманин, нали? - започна той.
- Не, не съм. - отговорих аз.
- Значи твоята страна е християнска?
- Да, но аз не съм християнин. - уточних аз.
- Тогава ти трябва да си еврейн. - заключи окончателно той.
Засмях се, след което отхвърлих учтиво и тази възможност.
- Тогава какъв си? - попита той на свой ред.
- Нормално и свободно, човешко същество. - отговорих му.
Познатият ме изгледа с недоверие. Вече ставаше време да тръгваме и той просто замлъкна. В поведението му можах да видя, че последният ми отговор му се стори непонятен и някакси не го допусна до себе си. Може би си мислеше, че го занасям, или, че съм неискрен. Нещо, което на свой ред аз не успях да разбера.
