Tuesday, December 22, 2015

Рудодендрони



     Този уикенд Семейството беше в отлична форма. Членовете му посрещнаха своя любим гост г-н Негер радушно и се заеха с осъществяването на добре отработения маниер за прекарване на почивните дни. Семейството винаги е обичало да развива ремонтни дейности в имението си, непрекъснато да подновява или да достроява различни части от интериорът му. Семейството с радост приемаше приятелска помощ, за която се отблагодаряваше щедро и пре-щедро.

     В първия от двата дни се случи част от описаното. Във втория, в неделя, всеки беше решил да прекара деня си по свое усмотрение. Един се зае с каляската си, друг с разчистване на плевнята, по-младата от жените с грижи за своя кон, докато г-н Негер, най-малкият от синовете и неговата майка се решиха на разходка в гората наблизо.

     В селото от доста време се бе възобновил слуха за изчезналите преди стотици години митични същества наречени рудодендрони. Това бе предизвикало интересът им и след като се наспаха добре решиха да тръгнат към гората. В самото й начало подминаха скалните образувания, за които хората от селото предполагаха, че са се получили от раждането на рудендрони. Образуванията приличаха на легнали яйца с големината на някой стар фотьойл. След скалните образувания можеше да се забележат останките от крепостните стени на отдавна изчезнала крепост – най-вероятно крепостта на рудодендроните. Разговаряйки и изпаднали в предположения за възможния живот и крах на рудодендроните, малката група разхождащи се стигна до Слънчевият камък. За него се говореше, че е олтар, на който митичните същества са обожествявали слънцето. Вдясно от него беше и островът с петте бора - три от които, застанали в редичка в единия му край, и два срещу тях на противоположната страна. Островът е покрит с фин зелен мъх, а до него се стига по стар и много изгнил дървен мост, който може да се срути във всеки един момент. Дори сега, в случай, че вече не е паднал в една от реките, обхванали островът в лека прегръдка.

     На връщане от острова групата бе застигната от мъгла. Времето беше дъждовно още от началото на тяхното тръгване. В този момент сякаш наистина бяха стигнали древните земи на рудодендроните и ходеха по тях. Беше напълно възможно рудодендрон, голям колкото змей или триглава ламя, да се покаже от някой склон. Въпреки предположението за тяхното изчезване причинено от бубонната чума още в ранното средновековие, тяхното присъствие можеше да бъде усетено.

     До края на своята горска разходка г-н Негер и спътниците му не срещнаха нито едно митично същество. Бяха се натъкнали на няколко магически гъби, странни животни – смесица между риба и сухоземно, стадо овце със зли кучета за пазачи, но не и на приказните същества от хорските истории.

-        Знаете ли, видях в гората леговище на рудодендрон. Навярно е излюпил малкото си и са отлетели заедно – казваше един мъж в селото.
-       Аха, аха. И аз видях странно смачканата трева, която не беше така преди. Отговори друг, поглаждайки мустака си с два пръста.

     Така тримата се върнаха от своята разходка в имението при другите и се заеха с приготовления за вечерта и предстоящото отпътуване на техния гост. Рано сутринта на следващия ден г-н Негер сърдечно се поздрави със Семейството, качи се на своя кон и препусна във всички посоки.