Имануел Кант, авторът на произведението
“Към вечния мир”, употребява в друго свое произведение сполучливия израз – самопричинено
непълнолетиие. То се случва, когато на хората им липсва решителност
и смелост (за сметка на мързел и малодушие) при справяне с проблемите
си. Изходът от това положение - sapare aude, тоест имай смелост
да си служиш със собствения си разсъдък! Но решителност и смелост в използването на собствения
разсъдък се изискват и за да се живее с другите в състояние на сигурност и мир.
И това би следвало да бъде достижение на всеки индивидуален разсъдък.
Тенденцията към разрешаване
на проблемите от съсъществуването на хората, първоначално като живеещи в
природна близост, след това като съграждани и накрая – като европейци,
американци и т.н., обединени от континенталната територия, която населяват, до
граждани на света (човечеството), се наблюдава още от Макиавели, като се минава през Хобс, Лок, Монтескьо,
Русо, Кант, Хегел, Токвил, Маркс и се стига до критиците на съвременността -
Улрих Бек, Зигмунт Бауман, Самюел Хънтингтън, Рюдигер Сафрански, Джовани
Сартори. За всички тях е характерно изследването на възможността за и
моментното състояние на човешкото мирно съжителство, което в реалността
невинаги е сигурно, а когато е такова, не е задължително мирно. Главните моменти в тази тенденция към постигане
на мирно и сигурно съжителство са стремежът към уреждане на социалния живот с
оглед на осигуряването на условия за стабилно обществено развитие. След XVII век постепенно властта на монарха е
заменена с изборно правителство. Гражданите получили своите пълни права, част
от които (т.е. част от свободата си) отдали на законите и държавата, които
трябвало да ги предпазят от външни вмешателства във вътрешните им дела.
Последвалата промяна били национални обединения, които достигнали висока степен
в развитието си, оформяйки международни отношения, правила, закони и право.
Твърде вероятно изглежда големината на тези съюзи да достигне мащабите на континентите,
територията на които са основани. По-нататък логично би било създаването на
обединение на базата на междуконтинентални отношения, правила, закони и право.
Често срещано явление е цикличността в повторението на исторически събития и
след като планетите и съседните галактики са всеобщо известни, би било възможно
отправянето на ново Колумбово или Магеланово космическо пътешествие и
преселване. Но нека оставим тези разсъждения на по-мечтателно настроените и да
обърнем поглед към реалността и непосредствените проблеми, на които трябва да
се даде решение в най-скоро време.
Всички документални филми
на историческа тематика, които се появяват след края на Втората световна война,
показват предимно убийствата, жестокостта, извращенията, лицемерието,
алчността, глупостта и предателствата, които засенчват блясъка на
противоположните им позитивни ценности. Невинни хора, които нямат желание да
воюват, са превърнати в пушечно месо и жертва на нечии интереси. Борбата, която
тези хора водят, е за да се защитят от желанието на нападателите им да ги
заличат от лицето на земята, за да използват териториите и богатствата им.
Изчерпването на природните
ресурси гарантира сътресение в световната международна обстановка. Дали да се
премахнат държавните граници също е въпрос, към който е добре да се постигне
единодушие. Подобни на тези проблеми възпрепятстват възможността за постигане
на световен мир.
Не е нужно да бъдем
последователи на Буда, Ганди, Толстой, Мандела или Мартин Лутер Кинг, за да
разберем колко погрешно е живеенето в много от възприетите през вековете
стереотипи за това, как трябва да изглежда политическата карта на света, заради
която до ден днешен възникват и ще възникват нови международни конфликти. Но
мирът не означава единствено международна сигурност. Мирът е сходен до
понятията вселена, хармония, идилия, духовност, интелигентност, природа, любов
и приятелство. Мирът съществува както в междудържавните отношения, така и в
междуградските, общностните, отношенията в семейството. Той е нужен на всяко
едно от тези равнища, за да съществува глобално. Това означава да се разбере
как трябва да се държим с всички останали, за да живеем нормално, да живеем
спокойно и сигурно с мисли за бъдещето.
Наистина, за да допуснеш някого
като равен на теб самия, се изисква смелост, защото това означава да му отдадеш
доверие. Да преодолееш страха от допускането му до себе си, но и да си създал
условия, в които той няма да вижда смисъл да се възползва от равнопоставеността
ви, за да осъществи користни цели. Изисква се решителност и смелост
за преодоляването на предразсъдъците и
културните различия, за протягането на ръка към по-слабия или изпадналия в
нужда. А това изглежда изисква вековна зрялост, която, за съжаление, всеки
достига на различен етап от развитието си (защото стартът не е равен за всички)
и невинаги разпознава като необходима за постигане цел. Отдавна не ни е нужна
културна, социална или политическа революция, а духовна еволюция. Зачитане на невидимите граници и премахване
на видимите.
За да съществува мирът, не
трябва да съществуват господари и роби в която и да е обществена сфера и
географска точка на Земята. За да се живее в мир, не са нужни религия, закони
или власт, които да разпореждат това. Необходимо е дълбинно осъзнаване на
неизбежността да се живее заедно, нуждата от премахване на алчността, егоизмът
и еготизмът, както и справяне с опасността от изчерпването на природните
ресурси и последиците от климатичните изменения. Не е нужно да се превръщаме в
рационално-прагматично настроени полуроботи, които остават безчувствени за
морала, класическата музика, изкуството, поезията, философията, любовта и
алтруизма. Защото те не са отмиращи ценности в постиндустриалния технологичен
свят. Те са единствените възможни, вечно живи ценности, които съхраняват
най-същностно човешкото.
Защото има все още скрити
тайни и неизследвани територии, както в теоретичния, така и в прстранствения
свят. Защото те придават смисъл на човешкото съществуване и го приканват да
продължи своята жизненост, която се е случило да бъде различена от растителната
или животинската. Защото само човекът е такъв вид хищник, който може сам да
потисне хищничеството си с оглед на
цели, положени в бъдещето. Способен е да минимализира и прекъсне връзката си
с лошото в себе си, оставяйки я да се
самоунищожи.
Нека се приобщим към
гореспоменатите светила в търсенето на истината за по-доброто бъдеще на
човешкото съществуване и ги последваме не като авторитети, а като наши
съмишленици, припомняйки си думите на режисьора Оливър Стоун, който поизплашен
от опита си с историята на XX век смирено казва: "Има път напред - като помним миналото и
след това започнем наново,
стъпка по стъпка, като малко
дете, протягащo се към
звездите." Но мирът, представляващ
сигурен и спокоен живот, остава все така утопичен, защото преди постигането му
всеки има непосредствено поставена задача пред себе си, която е и всеобща цел
на човечеството. Кант завършва текста за самопричиненото непълнолетие по
следния начин: само този, който, бидейки сам просветен, не се страхува от сянката си. А Мишел Монтен го допълва в същия дух:
“Нека всеки обезвреди себе си и ето ти мир”.
Това есе печели конкурса на тема
"Заедно в името на мира и сигурността"
